— А, да — каза Джони на излизане. — Има още нещо. Кажи му, че страхотно ми хареса онази приказка с дракона, който изял луната.
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
1
Психло!
Родната планета на двеста хиляди свята.
Центъра на империя, управлявала и доминирала в продължение на триста и две хиляди години над шестнайсет вселени.
Психло. Тя бе причината за унищожението на хората.
Какво се бе случило с империята и дали изобщо нещо се бе случило?
А с Психло? Ако все още съществува, какви планове крои?
Заплашва ли ги опасност оттам или не?
Бяха се чудили в продължение на една пяла трудна и изпълнена с вихрени събития година. И през тази година мисълта за Психло бе като досадна муха, която не можеш да отпъдиш.
А сега най-после щяха да разберат.
Бледа светлина осветяваше купата. Металът върху платформата хвърляше слаби отблясъци. В небето не се чуваше ни един мотор. Звездите над тях ярко светеха.
Ангъс и Джони се спогледаха. Сега вече ще знаят.
— Първо ще огледаме мините и ще видим има ли действащи платформи за телепортация — каза Джони. — Може би има някакъв индикатор, който ще ги алармира. Трябва да сме внимателни, да не се приближаваме прекалено близо до някакви обекти.
Според книгата с координатите имаше платформа за телепортиране на Лузит, психлоски миньорски свят, населяван само от миньори. Планетата бе голяма, но далеч от Психло.
Поставиха новата жирокаса на платформата, вкараха пиктофона и изчислиха координатите на четиресет мили от психлоската платформа на Лузит. Натиснаха бутоните и изстреляха пратката.
Жиците зажужаха.
Жирокасата се върна.
Обратният удар бе съвсем слаб.
Джони вкара диска в атмосферния прожекционен апарат, който не бяха преместили отпреди.
Натисна бутона.
В първия момент и двамата с Ангъс решиха, че не са изчислили правилно координатите и са пратили жирокасата в мина. От четиресет мили разстояние трудно се забелязваха подробности. Джони промени фокуса.
Беше дупка!
Не мина, а дупка. Телепортационният стълб бе наклонен под невъзможен ъгъл.
Но иначе се виждаше само една дупка на повърхността на планетата, нямаше и следа от куполи на миньорски лагери.
Джони се зачуди да не би в различните планети да строяха различни лагери. Може би платформата в Лузит е отдалечена на мили от мината. И все пак психлосите бяха много педантични по отношение на разположението на миньорските си лагери. Обикновено цялата администрация на планетата бе разположена около платформата за телепортиране. Там съхраняваха цялата документация и книгите, там бяха основните работилници, там живееха ръководните кадри.
Само една дупка. Беше доста голяма, но все пак дупка като всяка дупка.
Избраха друго място за телепортиране: Меркогран в Петата вселена. Бе обозначена като планета, пет пъти по-голяма от Земята, но с по-малка плътност.
Изстреляха жирокасата и я върнаха.
Джони включи прожекционния апарат и веднага се видя, че става въпрос за нещо съвсем друго. Трябваше да уголемят снимката, за да се вижда по-добре.
Лагерът в Меркогран бе разположен близо до планинска верига и явно бяха паднали лавини, които бяха затрупали голяма част от площта на миньорския комплекс.
Джони още повече увеличи картината. Ето! В долния десен ъгъл! Виждаше се кръглия купол на лагера. Лежеше на земята като счупена чиния за супа. Имаше телепортационен стълб и около него — изгорени жици. И нищо друго.
Досега не можеха да си извадят никакво по-общо заключение. Знаеха само, че тези два централни лагера и телепортационни устройства не работят.
На посоки избраха още една планета — Брелотон. В справочника пишеше, че планетата е обитаема, има собствено население, управлявано от психлоско „регентство“ вече повече от шейсет хиляди години.
Изчислиха координатите на четиресет мили от телепортационното устройство и изстреляха жирокасата.
Не бяха подготвени за това, което видяха. Атмосферният прожекционен апарат им показа град, където в центъра се бе издигала върху хълм платформата за телепортиране.
Сгради, които сигурно са били здрави и солидни, бяха двигнати във въздуха. Простираха се около хълма. Сгради, които трябва да бяха високи поне две хиляди стъпки, се бяха срутили като плочки от домино в град, където навярно са живели един милион същества.
Остатъците от телепортационото съоръжение ясно се виждаха. Платформата бе дупка. Стълбовете бяха наклонени навън.
Куполите на лагера, разположени в близост до хълма, са били вдигнати във въздуха и лежаха захвърлени. Така подземната част на лагерите ясно се виждаше.