Като увеличиха лагера, забелязаха поникнала в дупчиците трева, вероятно от преди година.
Нямаше никакви следи от живот.
Джони седна и се замисли. Помоли Ангъс да намери снимки от реката Пургатоар, заснети от самолетите. И снимки на американския лагер.
Ангъс ги донесе и Джони ги погледна. Дупка на мястото на платформата, наклонени навън стълбове, вдигнат във въздуха град в радиус от петдесет и повече мили.
— Знам какво се е случило — каза Джони. — И цяла нощ да снимаме психлоски планети, все това ще виждаме. Дай ми този компютър. Ще надзърнем на Психло на Ден 92 миналата година.
Светлината. Движи се приблизително със скорост 5,869,713,600,000 мили в година. Светлината, която е излъчена от Психло през онзи ден все още пътува в пространството. Могат да я изпреварят малко и да изпратят пиктофон. Така ще видят какво се е случило на Психло в онзи ден.
Преди няколко дни бе изминала една година от Ден 92.
Трябва да изберат страничен ъгъл за фокуса. Трябва да избягнат близост с небесни тела, за да не влияят върху касата гравитационни сили и да може да се задържи на едно място две-три минути. Не, нека рискуват и я оставят петнайсет минути, като се надяват да се върне.
Отне им известно време да направят приготовленията. Трябваше да изчислят увеличението, да настроят топлинните сензори и да пресметнат всичко с точност до секундата.
Изстреляха жирокасата.
Жиците започнаха да жужат и не спряха, докато не извикаха обратно касата.
Пристигна!
Малко встрани от центъра на платформата, но все пак пристигна. В нетърпението си Джони протегна ръка към нея, но Ангъс го спря. Ледено-студеният метал можеше да му смъкне кожата. Най-добре да изчакат да се затопли, тъй като ако го отворят студен, дискът може да се повреди от внезапната смяна на температурата.
Все едно да измъчваш жаден човек, като му тикаш вода под носа, но не му даваш да пие.
Най-накрая прожектираха диска. Каква невероятна снимка! Мислеха, че ще е размазана, както ставаше при заснемане на топлинни вълни. Но светлината, пътувала повече от година, бе кристално чиста и ясна.
Видяха имперския град на Психло. Кръгли трамвайни линии, улици, които слизат от високото и опасват града като колани. Дори градският им дизайн носеше идеята за миньорство.
Огромната, задъхана планета Психло! Седалището на властта на всички вселени. Огромната, жестока лапа, която одираше кожите на много планети и народи навсякъде. Триста и две хилядното чудовище се бе излегнало в своята грозна и садистична мощ!
Нито Джони, нито Ангъс бяха виждали до този момент толкова огромен жив град. Сто милионно население? Или наброяваше билион? Не планетата, а само градът, разположен над по-ниската равнина. Ами трамваите! Линиите им се пресичаха по кръгови спирали. Коли, които изцяло приличаха на минни кбли, само че бяха пълни с хора. Тълпи по улиците. Тълпи! Не ставаше въпрос за вълнения. Просто тълпи от психлоси. Някога да си виждал толкова много народ? Дори от малките размери на снимката се виждаха тълпи!
Бяха зашеметени. Направиха сравнение със собствените им разрушени градове. Изобщо не можеха да се сравняват.
Каква арогантност, да се осмелят да нападнат нещо толкова внушително и грамадно.
Бяха толкова впечатлени и изпълнени със страхопочитание, че забравиха да гледат към устройството за телепортиране. Пропуснаха началото и трябваше да върнат малко диска.
Настроиха положението на прожекционния апарат така, че да получат уголемена и фокусирана картина на платформата за телепортиране на Психло.
И след това видяха цялата поредица от събития от момента, в който Джони бе препуснал с Уиндсплитър през платформата на Земята.
Първо видяха психлоските работници, които тичаха да освободят платформата за полугодишната пратка от Земята. Летящите платформи чакаха, за да натоварят ковчезите и персонала. Леко трепване и на платформата се материализираха психлосите, които Джони и Уиндсплитър бяха съборили.
След това малко кълбо дим.
Психлоските работници отстъпиха назад.
Бе задействан силов екран! Над платформата мигновено се затвори купол, за да задържи вътре малката експлозия. Не бе възможно да е атмосферен кабел. Беше някакъв потрепващ, искрящ екран. Напълно прозрачен.
Камионите бяха успели да запалят моторите, преди да се случи нещо друго. Един голям камион за спешна помощ се бе стрелнал близо до платформата, очевидно за да се справи с малката експлозия. Изтече цяла минута.
След това първият смъртоносен ковчег избухна! Огромна „планетна“ ядрена бомба, поставена в легло от мини.