Силовият екран издържа.
Пожарът остана под купола. Жестокият взрив и кипящите пламъци дори не бяха разширили екрана.
Още един удар от избухването на втората скрита в ковчег планетна бомба.
Екранът издържа! Велики боже, какъв напредък, за да построят такъв екран! Каква ли енергия бе необходима за захранването му.
Още един взрив под купола. Третата ядрена бомба. Стари, мръсни атомни бомби.
Екранът издържа.
Психлоси от близо и далеч препускаха към него.
Най-близките бяха съборени на земята от взривните вълни, преминали през екрана.
Избухна и бомбата от четвъртия ковчег.
Екранът все още бе здрав.
Но от предалата се взривна вълна камионът за спешна помощ бе издухан назад. Прозорците на околните сгради се счупиха.
Земята трепереше сякаш от гигантски земетръс.
Една близка сграда изведнъж се срути, сякаш нещо отдолу я бе засмукало. Последваха я и други сгради.
Петата бомба избухна!
На забавен кадър се видя как отначало само една част, а после цялата сцена бе обхваната в кипящи атомни пламъци.
Не, нещо повече! По цялата равнина започна да избухва разтопен пламтящ огън.
Бързо увеличиха ъгъла.
Целият имперски град Психло потъваше и пръскаше наоколо океани разтапящ всичко огън. Кръглите трамваи, тълпите, сградите, дори извисяващите се скали бяха удавени в течни жълтозелени пламъци.
Увеличиха ъгъла още повече.
И видяха как цялата планета Психло се превръща в едно радиоактивно слънце!
Записът свърши. Седяха, онемели.
— Боже мой! — каза Ангъс.
Джони седеше безмълвен. Повдигаше му се. Психлоси или не, той току що бе видял резултата от техните смели планове и рискове от преди година и чувството за вина го стисна като студена ръка за гърлото. Не беше лесно да поемеш отговорност за толкова много разруха и унищожение.
Мислеше, че бомбите ще съборят административните сгради на компанията, най-много имперския град. Но и през ум не му бе минавало, че ще създадат ново слънце.
— Какво е станало? — попита Ангъс.
Джони погледна в земята.
— Издърпах десет фитила от ковчезите. Не искахме да поставяме предпазители с часовников механизъм, да не би случайно да избухнат на земята. Знаехме, че бомбите са леко повредени. Изтичаше радиация. Бяха старя, касите им бяха стари. Докато ги поставяхме, бяхме в антирадиационни екипи.
Махна с ръка.
— В схватката изпуснах фитилите на платформата. Забравих ги. Сигурно са били леко радиоактиви. И като са стигнали на платформата на Психло, предизвикали са малка експлозия и дим. Те са предизвикали слабия обратен удар миналата година.
И са задействали силовия екран, за който братята Чамко бяха споменали. А този силов екран е бил достатъчно здрав и силен, за да издържи на толкова мощни експлозии.
Четох в една книга, която Чар ми даде, че кората на Психло е прорязана от изоставени минни шахти и тунели, направо като решето. Наричат го полу-сърцевинно копаене. Малко по малко са се спускали все по-дълбоко и по-дълбоко към течното ядро на Психло. Петата експлозия е проникнала до ядрото. Следващите пет са избухнали там.
Мисля, че ядреното оръжие действа единствено, като стимулира верижна реакция. И освен че кората на планетата се е взривила, ядрото може би все още гори. Може да гори още милиони години.
Психло вече не е планета, а пламтящо слънце.
Ангъс кимна.
— И всички телепортационни станции на Психло, без да знаят какво се е случило, са спазили графика и са изстреляли пратките си на радиоактивното слънце, унищожавайки се сами.
Джони кимна, леко изтощен.
— Точно както и ние постъпихме една година по-късно. — Потръпна. — Търл се изстреля на един гигантски пожар. Горкият Търл.
Точно тези думи изведоха Ангъс от вцепенението.
— Горкият Търл! След всички гадости, които направи отвратителния дявол? Джони, понякога ти се чудя. Запазваш невероятно хладнокръвие и изведнъж изтърсиш нещо от рода на „горкия Търл“!
— Сигурно е ужасно да умреш по този начин — каза Джони.
Ангъс се изправи.
— Ами добре! — произнесе го така, сякаш току що се е топнал в езерото да се освежи. — Психло не съществува! Империята не съществува! Едно притеснение по-малко от сега нататък! Добре се отървахме!
2
Въпреки емоционалните си реакции Джони бе отгледан и възпитан като ловец. Целият си живот бе прекарал в планините, често съвсем сам по следи, където имаше постоянна опасност да изскочат пуми, мечки, вълци. Колко пъти бе усещал зад гърба си дебнещото го животно, следящо всяко негово движение и готово да му се хвърли на гърба при първата погрешна стъпка.