Дали първият отново не се опитваше да спре другия? Но новият бе малко по-добре облечен и явно той бе висшестоящият.
— Смятам — каза първият, — че наистина трябва да се съберем на официална конференция. Трябва да се занимаем с някои неща.
„А, най-после да си дойдем на думата“, помисли си Джони.
— Не съм член на правителството — опита се да изклинчи той.
Новопристигналият каза:
— Това ни е ясно. Но тази конференция май наистина ти допада. Мислехме си, че ако може ние двамата да поговорим с теб, можеш да ни помогнеш да уговорим конференция с вашето правителство.
— Да поговорим за един бъдещ сериозен разговор — каза другият.
Джони внезапно бе озарен от идея. Сети се, че първият малък сив човек бе пил билков чай.
— След половин час ще вечерям. Ако ядете нашата храна, ще се радвам да вечеряте с мен.
— О, ядем всичко — каза новият малък сив човек, — Всичко. Ще бъдем много доволни.
— Значи след половин час — каза Джони.
И отиде да каже на Чонг-уон, че в крайна сметка наистина ще има гости за вечеря.
Сега може би ще разбере каква заплаха крият за тях тези двамата. Не си въобразяваше. Бяха опасни.
3
Двамата малки сиви хора наистина ядяха. Джони с изненада откри колко добре вождът бе украсил приемната стая на свободния апартамент. Бяха окачени фенери от цветна хартия с миньорски лампи вътре; две картини украсяваха стените — едната на тигър, вървящ в снега, другата на птица в полет; имаше помощни масички за сервиране; голямата маса в центъра, където щяха да ядат, дори имаше покривка.
Господин Цунг бе настоявал Джони да облече туника от златен брокат — след като Джони категорично отказа да сложи туника от зелен сатен, — която му стоеше много добре.
Отнякъде долиташе тиха и плавна музика. Освен нея, звънът на чиниите, които вождът непрекъснато разнясяше и тракането на челюстите на малките сиви хора, бяха единствените шумове в стаята.
Джони покани Ангъс, но той предпочете да държи под око лунната жирокаса. Искаше да дойде и Стормълонг, но пилотът бе смъртно уморен и използваше времето да дремне в щаба. Покани господин Цунг и вожда да ядат с тях, но те отказаха, защото трябвало да им сервират. Тъй че в крайна сметка вечерята споделиха само Джони и двамата малки сиви хора. На Джони му беше жал, защото имаше ужасно много храна. Освен това нямаше с кого да си говори. Двамата му сътрапезници само ядяха. Ядяха и ядяха!
Вечерята бе започнала с предястия — яйчени кифлички, печени на скара ребра и печено пиле в хартия. Бяха сервирали купища от тях, но всичко бе погълнато от малките сиви хора. След това сервираха най-различни макаронени изделия — палачинкови макарони, йе фу макарони, мун йе макарони, уор уон тон, биф ло мен, йи фу макарони и горн ло уон тон — с тонове! Малките сиви хора и тях изядоха. Сервираха големи плата с пиле — с бадеми, с кашу, с гъби и с личи. И то свърши благодарение на малките сиви хора. След това поднесоха ястия от говеждо — монголско говеждо, говеждо с домати, с яйца и стек с лют пипер. И с това се справиха. Големи плата с гъска по пекински, приготвена по три начина, изчезнаха на свой ред в бездънните им кореми. Сега работеха над ястия с яйца — яйца с пиле фу юнг, много ценените яйца с цветя и гъби фу юнг.
Джони се чудеше откъде бе взел продуктите вождът Чонг-уон, но се сети, че имаха дивеч в изобилие, в това число много птици от езерото. Освен това китайците бяха имали време да засадят и приберат първата реколта от градините, които бяха направили под атмосферния щит, за да ги защитят от диви зверове.
Самият той не яде много. Господин Цунг не пропусна да го уведоми, че повечето от тези ястия принадлежат към южнокитайската кухня, а истинската китайска кухня е била развита на север по време на династията Ч’инг, когато неговото семейство е взело нещата в свои ръце. Трябва да обърне главно внимание на гъската по пекински и монголското говеждо. Джони се подчини. Храната бе вкусна, разбира се, не колкото задушеното еленово на леля му Елън, но ставаше за ядене. Сестрата бе пратила да кажат, че не бива да пие оризово вино заради белия прах, но това не попречи на Джони — той и без това не пиеше особено.
Двамата малки сиви хора изяждаха цялата храна, приготвена за угощението на всички пратеници! Къде я събираха?
Джони се възползва от времето да ги наблюдава и научи нещо повече за тях. Кожата им беше сива и някак груба. Очите им бяха сиво-сини — може би като цвета на морската вода — и имаха тежки клепачи. Главите им бяха обли и нямаха никаква коса. Носовете им рязко се извиваха нагоре точно при върха. Ушите бяха малко странни — повече напомняха на хриле. Имаха по четири пръста и показалец на всяка ръка. Ноктите им бяха силно заострени. Наистина много приличаха на хората. Основната разлика бе в това, че имаха два реда зъби — вторият непосредствено зад първия.