Джони не бе доволен от отговора, но не го показа.
— Но тези пратеници изглежда наистина ти се подчиняват, а? Наричат те „Ваше Превъзходителство“, а лорд Вораз — „Ваше Височество“. Как постъпвате, ако откажат да ви се лодчинят? Например, да не дойдат на конференцията или да не изпълнят заповедите ви?
Самата мисъл шокира лорд Вораз. Преди Драйс Глотън да успее да го спре, той каза:
— Абсолютно невъзможно! Ами банката веднага ще си поиска заемите и ще спре кредитите им. Икономиките им ще се разпаднат. Ще банкрутират. Цялата им планета може да бъде разпродадена под краката им. О, доста ще си помислят, преди…
Драйс най-после привлече вниманието му и го накара да млъкне.
— Ваше Височество — меко каза той, — зная, че силно се интересувате от тези неща, но не трябва да забравяме, че това е моят сектор и всичко, свързано с него е моя грижа. Простете ми. Мисля, че сър лорд Джони всъщност не знае много за Галактическата банка. От цели векове не сме печатали рекламни брошури. Искаш ли да разбереш повече за нея, сър лорд Джони?
Джони определено искаше. Думите „цялата им планета може да бъде разпродадена под краката им“ го изправиха нащрек.
4
Чонг-уон им сипа още чай.
— Не трябва да оставаш с впечатлението, че сме хора на силата — каза Драйс и отпи голяма глътка от купичката.
Само на безграничната власт, помисли си Джони.
— Расата ни се нарича „силачи“ — продължи Драйс. — Ние сме местните жители на трите единствени населени планети в системата Гредидс. Планетите са покрити предимно с вода — девет водни части на две части земя. И единствената ни индустрия е банкерството.
Усмихна се и отпи още чай.
— Ние сме идеалните банкери. Ядем всичко, пием всичко, можем да дишаме почти всички атмосфери, живеем при почти всякаква гравитация. Според племенните ни обичаи боготворим честността и спазването на задълженията.
Джони помисли, че това сигурно е вярно, но те не му казват всичко, особено що се отнася до намеренията им. „Честността“ не изключва скриването на част от истината. Усмихна се учтиво и продължи да слуша, тъй като можеше да изкочи нещо наистина важно.
— На всяка планета имаме около пет билиона население — продължи Драйс. — И всички са доста заети. Макар че повечето са отдадени на банкерството, имаме и инженери, други специалисти и особено математици. Преди почти пет хиляди години развихме космическото корабоплаване. Това е точната цифра, нали Ваше Височество?
Лорд Вораз не бе много ентусиазиран, но с професионална любезност каза:
— Четиристотин деветдесет и седем хиляди и четиристотин трийсет и две години ще се навършат на този празник на звездите, който ще се чества за сто и трети път в тази вселена.
— Благодаря ти — каза Драйс, доволен, че е привлякъл отново участието на Негово Височество в разговора. — А преди триста и две хиляди години…
— Триста и две хиляди и три — поправи го лорд Вораз.
— Благодаря… Се натъкнахме на психлосите! Не, не се притеснявай. Дори не се стигна до война. По онова време психлосите не бяха такива лоши, каквито станаха около сто хиляди години по-късно. Тогава още не бяха започнали да убиват така, само за удоволствие. Но сигурен съм, че няма нужда точно на теб да разказвам какви са психлосите.
— Не наистина! — каза Джони.
Нещата отиваха натам, че май щеше да научи нещо лошо. Усещаше го въпреки усмивките им.
— Така — каза Драйс. — Докъде бях стигнал? Както и да е — между другото това сигурно ще ти се стори забавно, — не се заинтересуваха от нас, тъй като нямахме особено ценни метали. Тъй като бяха преобладаващо водни, планетите ни със сигурност щяха да ги поставят пред сериозни проблеми, ако трябваше да копаят руда.
Ние имахме нужда от метали, а психлосите имаха нужда от компютърни технологии, с каквито ние разполагахме, тъй че ние им станахме пазар. Това бе съвсем нова и непозната практика в опита на психлосите. Имаше много да учат за финанси и подобни неща. И така, ние ги научихме.
Вътрешното им положение никак не бе добро. Множат се като… как се казваше една риба от вашата планета… херинги! Винаги са се страхували да основават истински психлоски колонни, защото се боят да не въстанат срещу родната планета. Имаха голяма безработица, тълпи бездомни. Бяха в много тежка депресия. В икономиката им пареше хаос.
Затова им помогнахме да си създадат пазари за металите. С изградената им система за телепортиране това никак не бе трудно. Започнаха да просперират и дори откриха други начини за копаене на руда. Ние се грижехме за икономическата им стабилност.