Джони го взе.
Бяха изписани цели страници с легални подробности, проследяващи откриването на планетата, заема, направените плащания. Накрая бе прикрепена една единствена голяма страница. Джони повдигаше всяка страница, за да я насочи към светлината (и мини камерата, която през цялата вечер бе записвала от горния ляв ъгъл). Повдигна и последната. На нея пишеше:
„ПОСЛЕДНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ
НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА“
Джони каза:
— И какво ще рече „задоволителни условия“ за ликвидирането на ипотеката?
— О, — безгрижно каза Драйс Глотън, — вноска от пет трилиона веднага и примерно петстотин билиона месечно ще ни задоволят напълно. Виждаш ли, по закон при пропускане на месечни вноски заемът трябва да се изплати веднага. Тъй че ще се убедиш, че с нашата банка лесно се работи. Можехме да поискаме и цялата сума наведнъж! Ние наистина сме ваши приятели. Винаги сме се гордели не само с абсолютна честност и лоялност, но и с прекрасните си взаимоотношения с клиентите.
Пет трилиона!, помисли Джони. И петстотин билиона на месец! Разполагаха само с два билиона и двеста милиона. Нямаха никаква индустрия, никакви доходи. Дори да изкопаят цялото земно богатство, пак нямаше да се събере невероятната сума.
Драйс забеляза затормозения му вид, колкото и Джони да се опитваше да го прикрие.
— Ще имате цяла седмица! Това са много либерални условия.
— И веднага след като конференцията реши съдбата на Шлейм — каза Джони — и отношението към другите воюващи…
— Ами да, планетата ще има ясно право на собственост! — триумфално каза Драйс. — И тогава можеш да ни уредиш срещата. Ще изготвим този документ и всичко ще бъде както трябва!
— Правителството, което спечели — каза лорд Вораз — ще разполага с цели дни, за да обсъди проблема и да реши откъде ще вземе парите.
— Не бихте могли да ни ги заемете? — предложи Джони.
— О, драги, не. Те вече са били взети на заем.
— А кой би могъл да купи тази планета? — попита Джони.
— Ами всеки от воюващите ще се радва да я купи — каза Драйс. — За разлика от вас, те имат изградена индустрия, кредити и т.н.
— Значи след като спечелим войната, ако я спечелим, може изцяло да я загубим, дори от толнепите! — каза Джони.
— Е, — каза Драйс Глотън с красноречив жест, — банкерството си е банкерство, бизнесът си е бизнес.
6
Стормълонг, заспал след дългото изтощение върху масата в контролния щаб, бе рязко изтръгнат от съня. Бе направлявал битките дни наред. Сториха му се безкрайност. Сега с разтревожено изражение видя Джони.
— Събуди се! — настойчиво повтаряше Джони.
Разтърси и будисткия комуникатор, Тини, докато покаже някакви признаци на живот.
— Какво става? — стреснато попита Стормълонг. — Пак ли атакуват?
— По-лошо! — каза Джони. — Малките сиви хора!… Тини, събуди се, моля те!
Жената също бе работила дни наред без капка сън и сега спеше почти безчувствено.
Джони любезно бе отпратил гостите и излезе да се разходи из нощния лагер. Направи пълна обиколка на купата. Макадам! Трябва да се докопа до Макадам от Земната Планетарна банка в Люксембург, и то веднага. Никаква среща с правителството няма да урежда. Ще им устрои среща с някой, който разбира от банкерство!
Тини започна да се пробужда.
— Макадам! — каза Джони. — Свържи се по радиото с Макадам.
— Какво става? — поиска да разбере Стормълонг. Обикновено Джони винаги успяваше да запази спокойствие и хладнокръвие. — Мога ли да направя нещо?
Джони му хвърли два диска, на които бе записана цялата вечер.
— Направи ми копия от тях. Това е вечеря.
Стормълонг нищо не схвана, но отиде до устройството за презапис на дискове и ги пусна.
Тини се опитваше да събуди Люксембург, сънено напявайки кодовете за връзка на пали.
— Ако се опитваш да се свържеш с Люксембург, няма никой — каза Стормълонг. Сети се, че Джони няма много информация за това какво става напоследък.
— Русия — каза Стормълонг. — Хората от Сингапур са отишли там и изобщо не са могли да се доберат до базата. Всичко било в пламъци.
Джони не можа да разбере. Как е възможно да гори подземна база?
— Ти си бил там. Не знам защо, но при входовете са имали някакво черно вещество, възпламенимо. Знаеш ли какво е?
Въглища! В руската база трупаха въглища за зимата.
— Това са въглища — каза Джони. — Черна скала, която може да гори.
— Ами не знам кой е построил тази база, но я е построил близо до, или върху мина от такива скали и явно от стрелбата са се запалили. Сингапурската група изобщо не е могла да се приближи до базата. Бяха малко и не бяха взели никакви миньорски помпи, пък и да имаха, наоколо няма вода. Спешно поискаха помощ. Трябваше да угасят огъня, за да се доближат до базата. Люксембург бе единствената защитена позиция, която не бе нападната и там имаха летящи танкери. Преди около два часа ги напълниха и отлетяха за Русия. Оттогава не е пристигала никаква информация. Не знаем какво става. А в Люксембург не останаха никакви защитници.