— Но Земната Ппанетарна банка има радио! — каза Джони.
— Да, но по това време едва ли при него ще има някой. Те не участват в защитната мрежа.
— Тогава трябва да замина — каза Джони. — Какви самолети са останали?
— А, не! — каза Стормълонг. — Имам директна заповед от сър Робърт да останеш тук!
— Но Макадам не може да пристигне тук, след като в Люксембург няма ни един пилот. Нали никой не е останал?
— Ни един.
Джони бе отчаян.
— Ами ако отделим един пилот от Единбург и го пратим в Люксембург?
— Невъзможно. Пристигнали са в Единбург. Там е ад. Цялата мрежа от тунели под скалите се е срутила. Няма как да се влезе вътре, за да се види има ли живи в скривалището. Имат атмосферни маркучи и въздушни помпи, с които да вкарат въздух долу за оцелелите. В момента карат багери от Корнуол. Но пилотите им трябват, защото няма машинни оператори. Не мисля, че мога да накарам даже един да…
— Тук имаш ли самолет?
— Естествено, че имам. Имам пет. Но ти никъде няма да ходиш!
Жената се извърна от микрофона.
— Няма никой. Не отговарят нито от мината, нито от банката. В края на краищата, там е два през нощта.
— Тръгвам — каза Джони.
— Няма да тръгнеш! — извика Стормълонг.
— Тогава ще идеш ти! — извика Джони.
Стормълонг запремига с очи. В крайна сметка, бе дремнал два часа, за които и едно коте не би се наспало.
— Ще трябва да се оправяш с всичко тук сам — каза Стормълонг. — Хем да си на този микрофон, хем във въздуха, ако се наложи да отбраняваш зоната.
— Ще взема Тини и ще поддържам връзка по мрежата от самолета, ако трябва да се бия — каза Джони. — Но такава битка няма да се наложи да водим. Битката ще е с двамата малки сиви хора! Ще издържиш ли буден до Люксембург?
Стормълонг повдигна рамене, после кимна.
— Добре. Вземи копията на дисковете, които направи, иди в Люксембург и намери Макадам. Кажи му, че е жизнено важно веднага да прегледа записите. И че трябва да намери някакъв начин да се оправи с дълга. Кажи му това.
— Дълг ли? — каза Стормълонт.
— Да, дълг. И ако не го платим или се отървем по някакъв начин от него, губим цялата война! Дори да я спечелим!
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
1
Следващите два дни бяха най-ужасните в живота на Джони — по-ужасни от клетката, бомбардировача и всичко останало.
Стормълонг се издигна в небето и буквално изчезна.
Не отговаряше по радиото, даже когато Джони ясно си каза името.
Офисът на банката в Люксембург бе отворен и отговаряше, но там имаше само някакво момиче, което не говореше на никой от езиците, които владееха тук в Кариба. Като че ли беше френски. Те ясно произнасяха „Макадам“ и тя разбираше за кого става дума, след това им обясняваше нещо, което те не разбираха.
Джони не можеше да напусне района. Пратениците непрекъснато сновяха насам-натам и продължаваха процеса си. Не му обръщаха особено внимание. Джони ядеше и спеше в контролния щаб и излизаше само в случай, че вождът Чонг-уон го извикаше за нещо спешно.
В интерес на истината, той почти нямаше с какво да се занимава, защото рядко се свързваха с него по радиото. Но дори да му поискаха нещо неотложно, нямаше как да им помогне, защото не разполагаше с ни един пилот, нямаше войска или други защитни сили. Всъщност той самият бе единствената отбрана на планетата. Тини много му помагаше, но все пак човек не можеше да стои буден безкрайно, та дори да е будистка монахиня.
Ангъс прекарваше част от времето си при устройството за телепортиране. Беше оставил жирокасата на една планина на Толнеп, за да разбере окончателната съдба на луната Азарт.
— Исках да разбера дали на Толнеп има земетресения — каза той на Джони. — Ако в една система се промени количеството маса, могат да се очакват и промени в гравитацията. Четох някъде, че ако нашата луна пропадне някъде в пространството или нещо такова, на Земята ще последват земетресения. Но Толнеп не разтресе нашата жирокаса.
Няколко часа по-късно Джони чу шума на мотор в купата и отиде да провери какво става. Ангъс бе включил един багер. Опитваше се да изкара огромен къс от падналия кораб през подземния изход. Беше от тази част, която бе паднала на брега. Вождът Чонг-уон остро реагира, защото драскаше паветата и трябваше след това да ги поправят.