Ангъс обясни, че искал да види дали онази бомба още действа.
— Гледай да не докараш нещо обратно тук! — каза Джони и се прибра, за да отговори на едно повикване.
На следващата сутрин Ангъс закусва с него и му разказа какво е направил.
— Пратих онова парче метал отвъд Азарт. Мислех, че ще падне през газа…
— Какъв газ? — прекъсна го Джони.
— О, ами Азарт като че ли сега е само газ — каза Ангъс. — Един огромен облак газ. Отначало всичко бе чернилка, но сега се изчисти. Хем се вижда, че е облак газ, хем можеш да виждаш през него. Ясно защо психлосите никога не са използвали тази бомба. Като миньори им е трябвал не газ, а метали!
— И какво стана с онова парче желязо?
— Мислех, че ще премине през газа и ще падне върху Толнеп. Но не стана така. Отначало започна да пада през газа, но като стигна средата на газовия облак, остана си там и не мръдна повече. Искаш ли да видиш снимка?
— Само недей да изстрелваш в онзи облак, за да не докараш нещо от онези вещества тук с обратния удар! — каза Джони.
— О, не се бепокой. Но вярвам, че след като веднъж онази бомба превърне всичко в газ, престава да действа. Няма върху какво да работи, а след като реакцията завърши, няма какво да я стартира отново. Металната следа показва, че са останали само газове от много нисък ред. Водород.
— Значи тази бомба стимулира деленето на атомите на по-тежките метали. Не съм специалист, но ми се струва, че току-що описа точно това.
— Както и да е — каза Ангъс, — мисълта ми е, че масата на луната засега не се е променила, що се отнася до гравитационното й влияние. В този студ изглежда газовете са се втечнили и луната сега представлява нещо като мехур с много по-голям диаметър. Мисля, че може да се прелети през нея.
— Страхотно — каза Джони. — Не го прави.
Ангъс изяде макароните си.
— Исках само да знаеш, че унищожаването на тази луна няма да промени таблицата с координатите. При промяна на масата могат да се изместят всички координати след известно време.
— А! — възкликна Джони. — Имаш право. Много умно, че си се сетил.
Ангъс също мислеше така.
Само че всички останали новини никак не бяха окуражаващи. Не че пристигаха лоши новини, просто нямаше никакви вести за съдбата на Криси и на хората в Шотландия, а също и на хората от селото им в Русия.
Бяха открили отвън пред базата вожда на клан Фергус, почти мъртъв. Прехвърлили го веднага в старата подземна болница в Абърдин. Нямаше много надежда.
Бяха пробили дупки през скалната маса, която блокираше тунелите и се надяваха въздушните маркучи да са стигнали предназначението си. Говореше се, че са чули гласове, но първо, в укритието нямаше миньорски предаватели и второ, заради шума на помпите и всичко останало, едва ли можеше да се чуе нещо през въздушните маркучи.
Целият град, заедно с Касъл Рок, бе обвит в пушеци.
Полагаха невероятни усилия да пробият отвор през срутените тунели. Работеха по двайсет и четири часа на ден.
Новините от руската база не бяха по-добри. Бяха потушили горящите въглища на повърхността, но мината гореше отвътре, изпод земята. Нямаха представа дали огънят е стигнал до нивото на подземната база. Масивните врати не можеха да се отворят дори с горелки, затова в момента прокарваха съвсем нов вход, който да ги заобиколи. Копаеха в твърда скала, а земята бе нажежена и продължаваше да гори отдолу. Вентилаторните шахти много обикаляха, освен това бяха здраво преградени със закален метал и филтри, тъй че не можеха да ги използват.
Отгоре на цялото напрежение, в Кариба първият малък сив човек, Драйс Глотън, бе изчезнал. Единственият им часовой-артилериец каза, че го е видял на зазоряване. Наредил от известно разстояние до кораба да сменят сигналните светлини и радиосигналите и отпътувал в небето ей тъй, изведнъж, без дори да успеят да проследят в коя посока. Сега светлините бяха угасени, просветваха само две червени светлини и радиофара казваше на всички кораби да не се приближават до района на конференцията.
Попитаха лорд Вораз, но той каза, че вероятно става въпрос за някои прерогативи на банковия бизнес на един директор на клон и сигурно е заминал по банкови дела, след което спокойно продължи да дъвче хапките между основните яденета, които готвачът постоянно му сервираше.
Но това, което хвърли в шок Джони през тези два дни, бе внезапната поява на капитан Рогодетер Сноул.
Конференцията го бе повикала като свидетел, но не предупредиха нито Джони, нито артилериста от противовъздушната отбрана.
Джони изведнъж чу лая на оръдието.
Притича лорд Дом, търкалящ се като втечнена медуза и изрева да спрат стрелбата.