Аз не повиках повече лекаря от Анже. Изследванията нямаше да излекуват Розет. Вместо това ние с Анук се грижехме за нея, къпехме я в отвара от билки, пеехме ѝ, разтривахме слабичките ѝ ръце и крака с лавандула и тигрова мас, давахме ѝ мляко с капкомер (тя не искаше да пие от шише).
Бебето на феите, казваше Анук. Розет несъмнено беше красива, толкова изящна, с малка, добре оформена главица, широко разположени очи и заострена брадичка.
– Тя дори прилича на коте – отбелязваше Анук. – И Чехълчо мисли така. Нали, Чехълчо?
А, да, Чехълчо. Отначало си мислех, че след като Анук вече има малка сестричка, за която да се грижи, Чехълчо ще изчезне. Вятърът все така духаше над Лoapa, а Коледа, точно като Еньовден, е време за промяна, неприятно време за пътешествениците.
Но с появата на Розет Чехълчо като че ли укрепна. Установих, че сега го виждам по-ясно: той седеше до бебешката люлка и гледаше Розет с черните си като копчета очи, докато Анук я люлееше, говореше ѝ и я приспиваше с песни.
– Горката Розет си няма животно – каза Анук веднъж, докато седяхме край огъня. – Може би затова все плаче. Трябва да повикаме някое животно. Да се грижи за нея, както Чехълчо се грижи за мен.
Усмихнах се. Но тя говореше сериозно и аз разбрах, че ако не се заема с този въпрос, тя ще го направи. Затова ѝ обещах, че ще опитаме. Че ще участвам в играта само този път. През последните шест месеца бяхме толкова кротки: нямаше карти, нямаше заклинания, нямаше ритуали. Всичко това ми липсваше, тъй както липсваше и на Анук. Какво лошо можеше да стане от една простичка игра?
Вече от седмица живеехме в Ле Лавьоз и нещата започваха да се оправят. Бяхме завързали приятелства в селото, аз се привързах към Фрамбоаз и Пол. Чувствахме се уютно в стаите над пекарната за палачинки. Покрай раждането на Розет бяхме пропуснали Коледа, но наближаваше Новата година, пълна с обещания за ново начало. Въздухът беше студен, времето бе ясно и мразовито, а небето – искрящо, ослепително синьо. Розет продължаваше да ме тревожи, но постепенно свиквахме с навиците ѝ и с помощта на капкомера успявахме да ѝ дадем храната, от която се нуждаеше.
Тогава отец Льоблан ни настигна. Появи се с една жена, която се представи като медицинска сестра, но въпросите, които зададе на Анук, ме наведоха на мисълта, че може да е от Социални грижи. Когато дойдоха, аз не си бях у дома – Пол ме закара до Анже да купя пелени и мляко за Розет, – но Анук беше там, а бебето спеше в люлката си. Тя каза, че донесли цяла кошница с покупки, били любезни и загрижени – попитали за мен, обяснили, че са мои приятели – и в невинността си моята доверчива Анук им казала много повече, отколкото трябвало.
Разказала им за Ланскене су Тан, за нашите пътувания по Гарона с циганите от реката. Казала им за сладкарницата и за фестивала, който бяхме организирали. Казала им за Коледа, за Сатурналиите, за Дъбовия крал и за Джеловия крал, за двата големи вятъра, които разделят годината. Когато гостите попитали за червените торбички за късмет над вратата и за чинийките с хляб и сол на стълбите, Анук им разправила за феите, за малките богове, за животинските тотеми и за ритуалите със свещи, и за свалянето на луната, и за пеенето на вятъра, и за картите Таро, и за котешките бебета...
Котешки бебета?
– О, да – отговорило моето лятно дете. – Розет е котешко бебе, затова обича мляко. И затова по цяла нощ мяука като коте. Но няма страшно. Тя просто има нужда от тотем. Още го чакаме да дойде.
Мога само да предполагам какво са разбрали от всичко това. Тайни и ритуали, некръстени бебета, деца, оставени на грижите на непознати, или по-лошо...
Свещеникът попитал Анук дали иска да дойде с него. Разбира се, той нямал власт да я принуди. Казал ѝ, че с него ще бъде в безопасност, че той ще я настани на сигурно място, докато трае разследването. Може би дори щял да я отведе със себе си, но Фрамбоаз дошла да нагледа Розет и ги заварила да седят в кухнята: Анук почти плачела, а свещеникът и сестрата я увещавали, казвали, че разбират страха ѝ, но тя не е сама, има стотици деца като нея и ако им се довери, те ще я спасят...
Е, Фрамбоаз сложила край на това. С няколко думи ги изпратила по живо, по здраво, направила чай на Анук и мляко на Розет. Когато Пол ме доведе у дома, тя още седеше при децата и ми разказа за посещението на жената и свещеника.