После тя извади от дъното на куфара си бутилка гренадин и всички си направихме нещо като пиршество с шоколадова торта и сладолед за Розет, и когато се приготвих да си лягам, беше почти полунощ, Розет беше заспала на едно от креслата, а мама миеше чиниите. И тогава погледнах Зози – с дългата коса, с гривната, окичена с висулки, с очите, грейнали като вълшебни светлинки, – и все едно видях мама, но такава, каквато беше в Ланскене, когато все още се казваше Виан Роше.
– Е, какво мислиш за коледната ми къща?
Това е новата украса на витрината, която дойде на мястото на бонбонените обувки. Тя представлява къща – и отначало си помислих, че ще бъде сцена от раждането на Исус като на "Плас дю Тертр", с бебето, влъхвите и всички роднини и приятели. Но всъщност е по-хубава. Това е вълшебна къщичка в приказна гора, точно като в книжките с картинки. И всеки ден ще се отваря вратичка с различна сцена. Днес е ред на Свирача от Хамелн и действието се развива предимно извън къщичката, наоколо дори пъплят захарни мишки – розови, бели, зелени и сини, – а Свирачът е направен от дървена щипка за пране с нарисувана рижа коса, в ръката си държи кибритена клечка вместо флейта, свири и води захарните мишки към реката от коприна...
А вътре в къщата стои кметът на Хамелн, който не иска да плати на Свирача, и наднича през прозореца. Той също е направен от щипка, с нощница от носна кърпичка и хартиена нощна шапчица на главата, а лицето му е нарисувано с флумастер и устата му е зяпнала от учудване.
И не знам защо, но по някаква причина Свирачът от Хамелн ми прилича на Рижия с червената си коса и опърпаните си дрехи, а стиснатият стар кмет ми напомня за Тиери, и неволно си мисля, че също като коледната украса на "Плас дю Тертр" това не е просто витрина, че означава нещо повече...
– Харесва ми – казах аз.
– Надявах се да ти хареса.
От креслото се разнесе сънното мърморене на Розет: тя търсеше одеялото си, което беше паднало на земята. Зози го вдигна и я зави. После се спря и докосна косата на Розет.
И изведнъж ми хрумна нещо странно. Повече от мисъл
– Вдъхновение. Може би се дължеше на къщичката, но аз се замислих за раждането на Исус и как всички се събират в яслите – животните, влъхвите, овчарите, ангелите и звездата, без никой да ги е канил, сякаш някой ги е призовал с магия...
За малко да кажа на Зози. Но имах нужда да подредя мислите си, за да съм сигурна, че няма да направя някоя глупост. Разбирате ли, спомних си нещо. Нещо, което се случи преди много време, когато още не бяхме като другите. Може би беше свързано с Розет. Горката Розет, пищеше като коте и изобщо не искаше да яде, и понякога спираше да диша без всякаква причина за секунди, дори за минути...
Бебето. Люлката. Животните...
Ангелите и влъхвите...
Какво всъщност означава влъхва? И защо ми се струва, че вече съм срещала влъхва?
МЕЖДУВРЕМЕННО ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ЗАЕМА С РИЖИЯ. Плановете ми за него не включват контакти с Виан, но същевременно не искам да се отдалечава, затова в уречения час – пет и половина – отидох на "Рю дьо ла Кроа" и зачаках да излезе.
Когато се появи, наближаваше шест. Таксито на Тиери вече беше пристигнало – той се е настанил в приятен хотел, където ще остане, докато трае ремонтът на апартамента, – но самия него още го нямаше и аз дискретно наблюдавах иззад ъгъла как Рижия чака под дъжда с ръце в джобовете и вдигната яка.
Тиери винаги се е гордял с това, че е непретенциозен, че е истински мъж, който не се страхува да се изцапа и не се държи презрително с хора, по-бедни и с по-ниско положение от него. Не е вярно, разбира се. Тиери е непоправим сноб – просто не го знае. Но това личи ясно в обноските му: в начина, по който нарича Лоран "друже", а сега и в небрежните му движения, докато заключваше сградата, проверяваше дали е заключил, нагласяше алармата, а после се обърна към Рижия учуден, все едно искаше да каже: "А, да, съвсем забравих..."
– За колко се бяхме разбрали? За стотачка? – попита той.
Сто евро на ден, помислих си аз. Не особено щедро. Но Рижия само сви рамене както винаги – жест, който вбесява Тиери и го прави нападателен. За разлика от него Рижия е много спокоен – газов котлон, включен на най-ниска степен. Но аз забелязах, че все гледа надолу, сякаш се страхува, че погледът му може да издаде нещо.
– С чек става ли? – попита Тиери.