Що се отнася до имената и символите, Зози казва, че са мексикански. Предполагам, че могат да бъдат всякакви други, но ние използваме тези, защото са интересни и не са много трудни за запомняне.
Символите обаче са много и ще ми отнеме известно вре ме да ги науча всичките. Освен това не винаги запомням имената, които трябва да използвам – толкова са дълги и сложни, а и, разбира се, не знам езика. Но Зози казва, че няма проблем, ако помня какво означават символите. Ухото на Царевицата е за добра сполука, Две Заек прави вино от кактуса агаве, Орел Змия е за сила, Седем Папагал – за успех, Едно Маймуна е измамник, Димящото огледало показва неща, които обикновените хора не виждат. Господарката Зелена пола се грижи за майките и децата, Едно Ягуар дава смелост и предпазва от злини, а Господарката Лунен заек – това е моят знак – е за любов.
Зози казва, че всеки има свой знак. Нейният знак е Едно Ягуар. На мама е Ехекатл, Променящият се вятър. Предполагам, че те са като тотемите, които имахме някога, преди да се роди Розет. Зози казва, че знакът на Розет е Червеният Тецкатлипока, Маймуната. Той е пакостлив, но могъщ бог и може да приема облика на всяко животно.
Харесват ми древните истории, които Зози разказва. Но понякога, кой знае защо, се чувствам неспокойна. Знам, че според нея не правим нищо лошо, но ако греши? Ако стане някоя Случка? Ако използвам погрешен знак и направя нещо лошо, без да искам?
Реката. Вятърът. Достопочтените.
Тези думи постоянно се въртят в главата ми. И по някакъв начин са свързани с коледната украса на "Плас дю Тертр" – с ангелите, животните и влъхвите, – но все още не разбирам какво означават. Понякога имам чувството, че нещата ми се проясняват, но никога дотолкова, че да бъда съвсем сигурна – като в онези сънища, които изглеждат съвсем ясни до момента, в който се събудиш: тогава просто се разпадат и нищо не остава.
Реката. Вятърът. Достопочтените...
Какво означава това? Думи насън. Но все още ме е страх, макар и да не знам защо. Какво страшно има? Може би Достопочтените са като влъхвите: мъдреци, които поднасят дарове. Мисля, че съм на прав път, но въпреки това ме е страх, че ще се случи нещо лошо. Че по някаква причина аз ще бъда виновна...
Зози казва, че не бива да се тревожа. Не можем да нараним човек, без да искаме, уверява ме тя. А аз не искам да наранявам никого, дори Шантал или Сюз.
Завчера направих куклата на Нико. Трябваше да я омотая с повече плат, за да прилича на истинския Нико, а косата направих от кафявата слама в тапицерията на старото кресло, което беше в стаята на Зози заедно с другите мебели. После трябваше да дам на куклата символ и аз избрах Едно Ягуар за смелост, а след това прошепнах в ухото ѝ: "Нико, трябва да се вземеш в ръце" – става, нали? Ще я сложа зад една от вратите в коледната къща и ще чакам Нико да предприеме нещо.
После дойде ред на Алис, която е негова противоположност. Наложи се да я направя малко по-закръглена, отколкото е в действителност, защото щипките не могат да бъдат по-тънки. Опитах се да издялам дървото от двете страни и всичко вървеше добре, докато не се порязах с ножчето и не се наложи Зози да превърже пръста ми. После направих на куклата красива малка рокличка от парче стара дантела и ѝ прошепнах: "Алис, ти не си грозна и трябва да ядеш повече", дадох ѝ рибния знак на Чантико Нарушителката на поста и я сложих в коледната къща до Нико.
После направих Тиери: издокарах го в сиво фланелено парцалче със захарна бучка, увита в парче плат така, че да прилича на мобилния му телефон. Не можах да се сдобия с косъм от косата му, затова взех листенце от розите, които беше подарил на мама, като се надявах да свърши работа. Разбира се, не искам да му се случи нищо лошо. Искам само да стои настрана.
Затова му дадох знака на Едно Маймуна и го сложих отвън пред коледната къща, като му направих палто и шал от кафяв филц – за всеки случай, ако стане много студено.
И после, разбира се, дойде ред на Рижия. Неговата кукла още не е завършена, защото ми трябва нещо негово, а нямам нищо подръка – дори конец от дреха, – до което той да се е докосвал. Но мисля, че си прилича, целият е в черно, а на главата му съм залепила оранжева прежда за коса. Дадох му знака на Променящия се вятър и му прошепнах: "Рижко, не си отивай", макар че вече дни наред не сме го виждали.
Няма значение. Аз знам къде е. Работи за Тиери на "Рю дьо ла Кроа". Не знам защо не идва при нас, защо мама не е ходила да го види и защо Тиери го мрази толкова.
Днес говорих за това със Зози, докато седяхме в стаята ѝ както обикновено. Розет беше при нас и трите си играехме – на доста шумна и глупава игра, Розет се радваше и се смееше като луда, Зози се правеше на кон и Розет я яздеше и после изведнъж без причина косата ми настръхна, аз вдигнах глава и видях една жълта маймунка да седи на полицата над камината – толкова ясно, както понякога виждам Чехълчо.