Доволен, че платих освен неговата сметка и тази на сина му, мечокът се приближи до мен с лисичата си усмивка и ме покани да слезем отново на сушата, за да закусим.
Не се въздържах и го пратих по дяволите. Разбрал, че няма да мине номерът му този път, той се запъти сам.
— На бягащия неприятел златни мостове! — промърморих една стара поговорка, слизайки в кабината, за да поставя в действие всяко средство, годно за унищожаването на големите ми неприятели — дървениците.
Глава VI
АКУЛАТА
Много съм пътувал по време на моряшкия си живот и съм изпитал всякакви вълнения, необикновени и непонятни за този, който е навикнал да седи в дома си в някой цивилизован град.
Мисля, че се сблъсках с приключения, които нямат нищо общо с тези, които се натъкмяват от писателите, описващи пътешествия. Тъй че, изглежда, съм се спирал на особености, за които не е трябвало да държа сметка и които бих могъл лесно да забравя.
Но не. Приключенията от това мое първо пътуване никога няма да забравя. И вълненията, които изпитах на борда на онова корито, наречено „Само Италия“, бяха най-силните, които съм имал през целия си моряшки живот.
И ако един ден все пак се реших да изоставя компаса и кормилното колело, като казах сбогом на бурния моряшки живот и се отдадох на мирна писателска дейност, то това не стана от страх пред опасностите, а поради здравословни причини.
Опознах опасностите и всички лишения в авантюристичния живот на мореплавател, изпитах северните студове и тропическите горещини, срещнах се със зверове от всички области на земята и неведнъж почувствах миризмата на барута.
Обаче, признавам си чистосърдечно, първото ми пътуване, което стана на „Само Италия“, ми се струва и сега най-паметното. Това бе най-голямото ми приключение през живота. Бе пътуването, което изведнъж ме направи истински моряк.
Голетата, на която се бях качил, не плаваше на повече от няколко мили от адриатическия бряг, но това пътуване ми се стори много разнообразно и интересно.
Истина е, че когато се пътува с големи платноходи, които извършват дълги пътешествия, винаги накрая, преди да се стигне сушата, се чувства еднообразие.
Веднъж само брегът да изчезне от погледа ти и пред теб е само вода и небе, небе и вода, ако трябва да ги разменим, но това няма да донесе каквото и да е разнообразие.
Вярно е, че понякога някоя истинска буря може да наруши скуката, убиващото еднообразие, което властва на борда, но и тя се състои от небе, станало много облачно, и от вода, която се е развилняла.
А корабът, с който извърших първото си пътуване, спираше на всяка крачка, като по този начин ми позволяваше да видя земи, по които още не бях ходил, да срещам хора, които преди това никога не бях виждал.
Тъй като „Само Италия“ се движеше близо до бреговете, имах възможност да се възхищавам на най-различни гледки, които не бих могъл преди дори и да си представя.
Ето защо нямам право да се оплаквам от първоначалното си моряшко кръщение.
С Божия помощ най-после дойде часът, когато ни позволиха да разтоварим проклетите въглища, с които беше затрупан корабът. Това беше истински празник и капитанът не пропусна да го отбележи с веселие.
Дори дървениците изглеждаха този ден по-човеколюбиви, тъй като ме бяха оставили да се наспя спокойно. Може би бях твърде навикнал на компанията им или бяха намалели на брой благодарение на упоритата ми, усърдна и неуморна дейност за тяхното изтребление със средствата, които ми показа капитанът.
Наистина, вече не ги ненавиждах така, както в началото, не изпитвах онзи описан вече ужас, който ме лишаваше от сън. За учудване, престанах да мисля за тях.
— Най-сетне — мърмореше нашият капитан, — всеки, било човек или звяр, има право да намери някаква дупка и да се свре в нея, за да си отпочине!
След дълъг престой и последните лопати въглища бяха разтоварени. Капитанът бе наредил да се развържат за другия ден платната и да поемем по обратния път, когато неочакван случай ни даде повод да се напием отново, и то още по-тържествено.
Разхождах се с него по вълнолома, когато към нас се приближи някакъв човек и аз по акцента разбрах, че е триестинец. Каза името си и се представи за търговец на едро. Идваше, за да предложи на капитана ни да отидем до Бари, за да натоварим оттам жито, бъчви с вино и сандъци със сушено грозде и смокини.
Капитанът, за когото това беше добър шанс да припечели още нещо, т.е. да направи доходно и връщането, се показа извънредно любезен и сговорчив. Той взе товарителниците от търговеца и една добра предплата. После, за да отпразнува това щастливо събитие, ме покани да отидем да се почерпим. Погледнах го изненадано. Въпреки че беше в много весело настроение, лисицата веднага разбра какво означава погледът ми, защото побърза да поясни: