През това време акулата продължаваше дяволски да подскача, разбира се, не за да покаже необикновената си радост или задоволство от начинанието си, което бе в моя вреда.
Оставихме я няколко минути да се умири. Дявол да я вземе! Много рядко се случва на някоя риба да попадне вместо във водата на някое сухо място, обезпокоявана от ония животни, които се наричат човеци!…
И наистина, минавайки от платно на платно, улавяйки се за въжетата и мачтите с пъргавината на опитна маймуна, аз смених набързо мястото си, като се изкачих толкова високо и преминах голетата по цялата й дължина.
Като се намерих така благоразумно откъм страната, срещуположна на тая, където звярът продължаваше да се мята, аз се спуснах на мостика, промъкнах се през люка и слязох в кабината. Там намерих капитана и моряците, които в това време се въоръжаваха. Кой с кука, кой с копие, кой с лопата или вила.
Щом ме видя, капитанът ми каза:
— Господин Емилио, добре се отървахте! Трябва да кажем, че сте роден под щастлива звезда! Ще трябва да почерпите, когато слезем в Бари!…
Я го виж ти него! Този капитан се възползваше дори и от случая с акулата, за да накваси гърлото си, без да държи сметка, че можех да замина ей така, залудо, за оня свят! Ама че авантаджия. Но това си го помислих, а всъщност отговорих:
— Добре! Но дотогава има време. А сега какво трябва да правим?
— Сега ще й дадем добър урок!
— Мога ли и аз да ви помогна?
— Само че се пазете от опашката й, господин Емилио!
— Имам револвер в кабината.
— Отлично! Ще можете да се упражните в стрелба. Значи ще дойдете с нас!…
Спуснах се към кабината, за да си взема револвера. Бързо го намерих, взех и една пачка патрони и се изкачих отново на мостика. Закрит зад една мачта, аз се прицелих в акулата, като за прицел ми бе предимно главата й. Бях, а и сега съм отличен стрелец и шестте изстрела на револвера ми не отидоха нахалост.
Това вероятно не направи голямо удоволствие на акулата, която при всеки куршум, който получаваше в тялото си, удвояваше бързината на подскачането си.
— По-скоро ти ще се измориш да се пазиш от куршумите, отколкото аз да ги пращам към теб — мърморех, пълнейки отново револвера си и продължавайки да насочвам срещу нея адския огън.
През това време моряците се бяха приближили предпазливо и нанасяха страшни удари на животното по всички възможни части на тялото му.
Но трябваше да мине доста време, докато акулата се умири, и още повече, докато се реши да замине за рибешкия рай.
Най-после под напора на ударите, всеки от които би убил един бик, животното изпусна последния си дъх.
— Спи в мир!… — възкликнах аз, като изстрелях в сърцето й последните куршуми, които ми бяха останали.
Приближихме се до мъртвия вече неприятел, за да го разгледаме по-отблизо. Не беше от най-големите екземпляри, но все пак бе цяло чудовище. Имаше повече от пет метра дължина и може би тежеше два квинтала и половина.
— Какво ще правите сега с нея? — попитах капитана. — Да не сте решили да ни я предложите пържена за вечеря?
— Не. Месото й е много лошо — отговори моят мечок. — Обаче в Бари ще я разменим с някого за бъчвичка вино.
— А какво ще прави този моряк с нея?
— Ще я одере и ще употреби кожата й. През това време нощта вече се бе спуснала.
Седнахме да ядем и унищожихме в закачки и веселие доста скромната вечеря от фасул и печен салам. Постоях малко на мостика, допушвайки си цигарата, и отидох да извадя някой зъб от акулата.
Според скромните ми разбирания тези зъби трябваше да донесат щастие на мен и на онези, на които бих ги подарил.
Най-сетне се почувствах изморен и слязох в кабината да поспя.
Сънувах всичките акули в Адриатическо море, плуващи във вода, черна като въглищата, които доскоро затрупваха голетата. След това ми се присъни, че съм нападнат от легион хлебарки, водени от огромна главатарка, която ми се стори с човешки образ, и този образ по всичко, съвсем по всичко приличаше на господин капитана на „Само Италия“.
Сутринта станах и отидох на мостика да подишам благотворния морски въздух. В далечината се виждаше земя.
Час по-късно, като задуха лекият северен ветрец, видяхме на брега да се очертават контурите на града.
— Стигаме Бари! — извика радостно капитанът.