— Какво развлечение бих могъл да Ви предложа? — попита дребосъкът. — Нещо за пиене, хубава жена, музей, концерт…
Роки се засмя.
— Какво правят повечето посетители на планетата?
Особено важно е какво правят соларианците, помисли си той, но да попита за това просто направо може би не бе безопасно.
— О, това зависи от много неща, националността преди всичко, сър — промърмори Пок. — Хората обикновено посещават „Скиталеца“. Това заведение им допада с доброто си обслужване. Еврохората и нехуманоидите предпочитат да прекарат времето си в „Кралския дворец“, което също е доста забавно място. — Той изгледа Роки със съмнение, сякаш не бе съвсем уверен в биологическия му статут.
— Къде е по-скъпо? — попита Роки, мислейки си, че особена разлика няма. Благодарение на „фалшивите пътни листа“ той можеше да прехвърли всички разходи на полковник Бейти.
— В „Кралския дворец“ цените са доста високи — каза Пок, — но и в „Скиталеца“ не е много евтино.
— Вашата безпристрастност заслужава достоен отговор, Пок. Ще посетим и двете места, ако разбира се не възразявате.
— На вашите услуги, мистър Роки.
„Кралския дворец“ наистина обслужваше странна клиентела. Но изцяло нехуманоиди тук нямаше. Разумният живот, изглежда имаше една сходна черта, всички същества бяха двукраки и двуръки. Четирите крака явно се бяха оказали практични като количество за всички животни, от която и да било планета и природата като че не бе имала за какво повече да работи. Когато е решавала да даде разум на някой вид, тя го е приучавала да стои изправен на задните си лапи, освобождавайки предните, на които е предстояло да се превърнат в оръдие на труда на индивида. И като правило ги е обучавала посредством умението да се катерят по дърветата. Или както бе казал един капиански биолог: „В началото, за да се добере до звездите, животът се старае да се покатери на дърветата. Когато нищо не се получава, се спуска на земята и изобретява свръхсветлинния двигател.“
Роки се огледа встрани, търсейки с поглед соларианец. Всред присъстващите откри представителите на няколко познати раси. Някои бяха с рога, други с опашки, люспи или пък с дебела козина. Някои от съществата се спъваха и прегърбваха сякаш трагорианската гравитация ги притискаше надолу, а други сякаш плаваха в безтегловност. Едно малко същество, жител на планета с осемчасов период на въртене, се сви направо на масата и заспа. По преценка на Роки произходът на около деветдесет процента от посетителите е преселници — хора. Човекът подобно на взрив, като внезапно разтворило се цвете, е посял своите семена почти из цялата Галактика. Намираха се и такива, които да твърдят, че преселението води началото си от Сол-3, но сигурни доказателства за това не съществуваха.
Като ехо на мислите му Пок внезапно въздъхна.
— Никога няма да повярвам, че сме произлезли от тези уродливи създания.
Роки бързо го стрелна с очи, боейки се да не би спътникът му да се окаже телепат. Но Пок се усмихваше кисело, гледайки към вратата. Проследявайки погледа му, командорът видя новопристигналия, който се отличаваше по ръст и по това, че приличаше много повече на класическия човешки тип, отколкото болшинството присъстващи тук клиенти. Бе облечен в униформа: тъмна куртка и сиви панталони, като униформата на патрулите, които Роки бе зърнал отдалеч на космодрума.
И така, този навярно бе соларианец. Той внимателно се взираше в дълбочината на залата, стараейки се с един поглед да обхване колкото се може повече. Имаше къса брада и челюст със странни очертания, в която се долавяше нещо хищно. Черепът му бе масивен, закръглен като на дете и покрит с рядка жълта козина. Очите му, бързи и проницателни, сякаш подскачаха, опипвайки залата. На височина достигаше почти седем фута, а в държанието му се долавяше нещо диво, което застави капианецът да се напрегне, усещайки приближаването на врага.
— И какво не Ви харесва в тях — попита Роки, без да откъсва поглед от лицето на новодошлия.
— Първо острият им слух — зашепна Пок, когато соларианецът рязко се обърна, гледайки към тях. — Второ, отвратителният им характер.
— А, ето какво било! Гневните реакции са признак за биологическа слабост — гласът на Роки прозвуча меко, но толкова високо колкото и преди това.
Обектът на неговото внимание, който чакаше за място край тезгяха на бара се обърна и насочи право към тях. Пок застена. Роки хладнокръвно гледаше пристъпващия към тях човек право в лицето. Той се приближи и като се надвеси над тях започна да прехвърля злобния си поглед от единия към другия. След известно време реши, изглежда, че Пок е изплашен достатъчно и страшните му очи се спряха на Роки.