— Не е много приятно място, нали? — промърмори Роки с жестоко равнодушие.
След малко той откри един склад, където затвори пленниците си и отиде да освободи девойката от вахтата й край телеграфния ключ. Когато в края на четвъртия час бе дошъл последният сигнал, тя бе паднала от умора. Сега, свита на пода, напомняше повече бедно и изплашено котенце, отколкото на енергичен и издръжлив обитател на пограничен свят. Усмихвайки се леко, Роки я наблюдаваше няколко секунди, след което се запъти да провери, дали краткото претоварване не бе предизвикало повреди в реактора. Оказа се, че нещата не са толкова зле. В разстояние на два часа успя да смени стопената секция на фокусиращите пръстени. Тези двигатели ще успеят да ги закарат до дома.
„Идиът“ остана да дрейфува в космоса, до пристигането на ремонтния кораб. Далианката не бързаше да се връща в него. Роки така насочи курса на соларианския кораб с променливи нива „с“, че нито един неприятелски звездолет не би го открил без наличието на детектори за изкривяване и деформиращи захвати. Според Роки работата бе свършена. Трюмът бе пълен с доказателства, освен това имаше и двама живи соларианци, които можеха да бъдат заставени да потвърдят думите му.
— Как ще постъпят с тях? — запита Талева, когато поеха към Шестдесетзвездния Куп.
— Веднага трябва да пристъпят към унищожаването им. — А аз си мислех, че не трябва да закачаме нехуманоидните раси.
— Да, но само когато не застрашават хората. Трябва да се предприемат военни действия. Но аз мисля, че един ултиматум ще ги застави да се предадат. Без деформатори те не могат да водят война.
— Какво ще стане със Земята, когато те се предадат.
— Можеш да попиташ коренните жители — усмихна се Роки. — Влез в клетката им и…
Тя зиморничаво потръпна.
— Някой друг път… след време, може би когато отново станат цивилизовани, нали?
Роки стана сериозен и замислено се вгледа в пронизания от звезди космос.
— За тях това е вече минало. Принадлежи им само славата на основатели на човешката раса в Космоса. Те ни подариха галактиката и ние ще им окажем голяма услуга, като ги оставим на спокойствие.
Известно време Роки гледа Талева Валкека и тя за миг като че ли загуби обичайната си самоувереност.
— Защо ме гледаш така? — възкликна тя.
Роки я остави сама, отивайки да нахрани пленените соларианци с… консервирано зеле.