— МЛЪКНИ, ДЕЛА! — рязко я прекъсна полковник Бейти.
Настъпи дълга тишина. Роки спокойно очакваше следващите въпроси. Той изглежда, не забеляза избухналите чувства на девойката. Полковникът заговори отново. В гласа му се чувстваше напрегнато спокойствие.
— Огледахте ли останките на унищожения кораб?
— Да, сър.
— Какво намерихте?
— Остатъци от замразени кости, кръвна плазма, различни органи, тъкани във вид на култура или в замразен вид, готови за използване в операции по присаждане, с една дума, пълен набор материали за аварийна банка, както се предполагаше. Ние взехме образци, но да съхраним това, което бе останало, нямахме никаква възможност.
Полковникът забарабани с пръсти по масата.
— Вие казахте: „предполагахме“. Означава ли това, че вие сте си давали пълна сметка за характера на стоката и не сте подозирали наличието на борда контрабанда или нещо от този род.
Роки направи кратка пауза.
— Аз подозирах контрабанда, сър — каза той спокойно.
Бейти удивено вдигна вежди.
— Преди не сте ми говорили за това.
— Никой не ме е питал.
— И все пак, защо не сте споменали?
— Нямах доказателства.
— Аха, разбрано — промърмори полковникът. — Отново проличава културата на Капа-4. Отлично, но изследвайки остатъците вие не сте намерили свидетелства за контрабанда? — отвращението изписано на лицето на полковника, подсказваше на присъстващите, че отговорът му е известен, но иска да го има в протокола.
— Не намерих улики, полковник.
— Защо се поколебахте?
— Аз все още подозирам нарушаване на закона, сър, въпреки че, за съжаление, няма доказателства.
Този път полковникът не можа да се сдържи чувствата си и изсумтя с отвращение. Прекалено дълго се рови в книжата на масата, след което погледна майора, взел участие в полета на патрула:
— Ще потвърдите ли показанията на Роки, майоре? Верни ли са те по същество — доколкото ви е известно?
Обърканият майор хвърли към Роки поглед, изпълнен с нескривана ненавист:
— За протокола, сър: по мое мнение командорът извърши позорна и неразумна постъпка. В резултат жизнено необходими материали…
— Не искам от вас морална оценка на постъпката — рязко го прекъсна полковникът. — Само ви моля да потвърдите, това, което ни каза Роки. Така ли са протекли събитията, както ги описа той?
Майорът с труд преглътна.
— Да, сър.
Полковникът кимна:
— Отлично. Сега ще ви задам още един въпрос, джентълмени: Налице ли е някакво нарушение на Устава? Действал ли е командор Роки в съответствие с изискванията на Космическия кодекс или не? Отговаряйте кратко: да или не? Майор Тули, моля.
— Пряко нарушение нямаше, но…
— Без никакво „но“! Майор Гоан?
— Е-е… Нарушение нямаше, сър.
— И аз стигнах до същия извод — полковникът се обърна към бележника на Дела. — Наистина, резултатите от инцидента имат катастрофални последствия, това е така, и действията на Роки са били за съжаление неудачни. Шестдесетзвездният Куп никога няма да одобри подобно нещо. Законите, уставите и правилата се създават за хората, а не за тях. Роки е спазил буквата на закона, но, струва ми се, е забравил неговия дух. Но така или иначе, той не може да бъде обвинен в нищо. Комисията, която провежда това следствие, препоръчва да се отстрани командор Роки от полетите — временно и без други последствия — да бъде подложен на физическо и психологическо изследване, преди да му бъде разрешено отново да изпълнява своите задължения. С това ние завършваме, джентълмени. Дела, ти си свободна.
Девойката стана, хвърли още един гневен поглед към невежия капианец и гордо напусна стаята. Бейти се облегна на креслото си. Двамата майори отдадоха чест и се оттеглиха. Когато останаха сами той каза:
— Имате ли да добавите нещо неофициално, извън протокола?
Роки кимна:
— Бих ли могъл да си подам оставката чрез вас, сър?
Бейти студено се усмихна:
— Предполагах, че ще постъпите точно така, Роки.
Той издърпа чекмеджето на бюрото си и извади един лист хартия.
— Позволих си да подготвя документа, остава само да го подпишете. Разберете ме правилно, не ви принуждавам да подавате оставка. Но съм готов да я приема, ако пожелаете да напуснете. В случай, че не одобрявате стандартната бланка, можете да я напишете със свои думи.
Въгленочерните очи на командора бързо пробягаха по листа и ръката му стремително драсна подписа отдолу.
— Документът встъпва в сила незабавно, нали сър?
— В дадения случай можем да си го позволим.
— Благодаря, сър.
— Не го смятайте за услуга — полковникът завери подписа на командора.