Накрая се наложи да затвори илюминатора, защото нахлуващата звездна светлина стана непоносима за очите. Лъчението се премести в ултравиолетовата и рентгенова част на спектъра. Той се прехвърли на наблюдателния екран. Звездите изглеждаха като избухващи свръхнови и корабът сякаш бе попаднал в центъра на грандиозен гравитационен колапс. С увеличаването на лъчистата енергия в кабината ставаше все по-топло и пилотът включи частичен лъчев екран.
Най-после преходът свърши. Роки натисна бутона на инеркома още един път:
— На кое ниво сме, дете на Далия?
— Деветдесет хиляди — кратко отговори тя.
Роки се усмихна накриво. Без да й трепне окото тя вдигна скоростта до червената черта на скалата. Всичко ще бъде наред, естествено, ако издържат лъчевите екрани. В противен случай корабът ще се пръсне като мехур и ще се превърне в облак газ.
— Да ти помогна ли за курса? — предложи той.
— Аз мога да управлявам кораба си сама — озъби се тя.
— Да, знам. Но аз няма с какво да се занимавам. Ти би могла и за мен да намериш някаква работа.
Тя помълча, а после се смили:
— Добре, ела тук.
Когато влезе в кабината, тя се беше разположила удобно на креслото и той видя, че независимо от работните панталони, постоянно лапната пура и късо подстригани коси, тя бе красива девойка. Пограничната планета Далия раждаше здрави хора, макар и не много принципни.
— „С“-картите са в онова чекмедже — каза тя, като посочи с пръст шкафа. — Начертай курс с максимално лъчево налягане.
— Защо не най-късият? — попита Роки, като се намръщи.
Тя поклати глава:
— Реакторите ми не са достатъчно мощни. Ще трябва да използваме максимално външната енергия, която успеем да получим. В противен случай може да кацнем за дозареждане.
„Колкото по-далеч, толкова по-лошо!“ — помисли Роки, вадейки „С“-картите от чекмеджето. — „Преди два века полет с такъв звездолет до Сол би бил истински подвиг. Сега, в епохата на съвършените кораби, прилича на подвиг на идиотизма.“
Половин час по-късно той връчи на пилота плана на курса, който бе успял да изчисли така, че позволяваше на „Идиът“ да набави почти половината от нужната му енергия, направо от ревящия ад на пространствата, използвайки разликата в лъчевото налягане между различните нива на „с“.
— Доста бързо се справи — каза тя.
— Благодаря.
— Не ми изглеждаш глупак, защо тогава постъпи толкова тъпо, а?
Роки се намуси:
— Мислех, че решихме да не се интересувате от моите работи.
Тя въздъхна и се престори, че наистина е така.
— Космическата контрабанда би могла наистина да сложи край на всички цивилизации в Галактиката — продължи той. — Това вече е доказано. Милиони хора на Тау-2 умряха от това, че някой тайно бе им доставил на планетата другопланетни животни, за желаещите да ги отглеждат. Аз постъпих така, както ми подсказва опитът на историята.
— Аз се старая да не си пъхам носа в чужди проблеми, стигат ми моите — кисело измърмори тя, гледайки Роки.
Той млъкна, наблюдавайки я как действа с лъчевите екрани, за да улови максимум енергия от пожара, разпален зад тях. Роки помисли, че тя би могла да бъде и по-любопитна. Предстоеше им да се понасят няколко месеца и добре би било да знае как е било в действителност.
— Значи и ти, както всички останали считаш, че това е било глупава грешка — поде отново той. — Не е много ласкателно.
Тя презрително прихна, без да прекратява работата си:
— Там, където съм се родила, не наказваме глупаците. Не е необходимо. На Далия те не живеят дълго.
— Значи, по вашите мерки аз съм глупак?
— Откъде да знам? Щом си доживял до зряла възраст и си получил каквото си искал, значи не си глупак.
Това е то, златното правило на далианците, помисли Роки, щом Вселената ти е позволила да съществуваш, то всичко ти е наред. И в това може би има частица истина. Човек се ражда с едно-единствено право: да докаже на какво е способен. И това право лежи в основата на всяка култура, въпреки че болшинството цивилизовани светове са се постарали да определят тази „способност“ с термините на съответните културни ценности. Но там, където животът бе тежък, се използваше терминът оцеляване.
— Аз наистина не възразявам против разговор на тази тема — каза Роки след кратко колебание. — Нямам какво да крия.
— Отлично.
— Как се казваш… освен името на фирмата?
— За теб съм само корпорация „Далия инкорпорейтид“ — тя погледна Роки с подозрение. Малко след това видът й стана замислен. — Интересува ме само едно, защо летиш на Сол?
Той се усмихна тъжно:
— Ако разкрия причините на една далианка, тя действително ще ме приеме за глупак.