Девойката бавно кимна.
— Разбирам. Позната ми е етиката на капианците. Ако грешката на един офицер доведе до нечия смърт, той или доказва, че това не е било грешка, или си прерязва гърлото… церемониално, доколкото знам. И ти ли ще постъпиш така?
Роки вдигна рамена. Той бе напуснал Капа доста отдавна и сега не можеше да каже нищо определено.
— Глупав обичай — каза девойката.
— Но пък помага да се отсейват глупаците, не е ли така? Все пак по-добре така, отколкото съд и наказание за престъпленията. На Капа човек може да не се страхува от обществото. Той е длъжен да се бои само от собствената си слабост. В задачите на обществото влиза защитата на личността от нещастия, но не и от грешки. Извърши ли сериозен пропуск, човекът на Капа бива отхвърлен и сам свършва със себе си. Като система не е толкова лошо…
— Можеш да се възползваш от нея.
— Послушай, далианке…
— Какво?
— Изглежда, че ти лично нямаш против това, което съм извършил.
Тя презрително присви очи.
— Ха, ха! Аз никого не съдя, освен ако не ме засяга лично. Защо те вълнува това, какво мислят другите за теб?
— В нашето по-развито общество — поясни той сдържано, — човек неизбежно си изработва набор от правила за мислене, наричани „съвест“.
— Ясно — в тонът й пролича пълно отсъствие на интерес.
И отново в него трепна опасението, няма ли да й хрумне да спечели без усилие прилична сума, предавайки го на представителите на Сол-3. Той започна да обмисля план, който да му позволи да избегне евентуално предателство.
Те се хранеха и спяха по корабния часовник. На десетия ден Роки забеляза на лъчевия екран отклонения в показанията на контролните уреди, формата на обвивката постепенно се стремеше да се превърне в сфера, която да обезпечи минимално налягане. Веднага посочи това на девойката и тя незабавно извърши необходимата корекция. В резултат на загубената добавъчна енергия, мощността на реактора леко се повиши. Полетът продължи, но някакво предчувствие непрекъснато го глождеше и той стоеше навъсен.
След два дни деформацията на екрана се възобнови. Отстраниха я като отново употребиха допълнителна енергия. Стрелката, показваща мощността на реактора се колебаеше в жълтия предупредителен сектор на скалата. Претоварените генератори на полето стенеха и вибрираха заплашително. Роки с бурно нетърпение се стараеше да открие причината за неизправността. Най-сетне успя и се втурна побеснял в кабината.
— Корабът ти минал ли е предполетен контрол? — попита той пилота.
Тя с любопитство присви ъгълчетата на устата си, забелязвайки гнева му.
— Естествено, командоре.
Тази титла бе толкова неуместна в момента, че Роки пламна.
— Мога ли да погледна документите?
Тя за миг се поколеба, след което потърси в джоба си и му подаде нагънато розово листче.
— Розова квитанция — простена той. — Та ти си нямала право да излиташ!
С надменен вид тя прочете първия ред:
— „Техническият персонал на космодрума снема от себе си всяка отговорност за безопасността на далианския кораб по време на полет“. Къде тук е написано, че нямам право да летя?
— Аз ще се погрижа за това да бъдете изхвърлена от всички космически пътища! — изрева той.
Нейният поглед го отрезви, като му напомни сегашното му положение; той бе изпълнен с любопитство и търпимост.
— И ще ми кажете ли какъв е проблемът, командоре?
— Не работят нормално синхронизаторите, това е всичко. — Той все още не можеше напълно да се успокои. — Екраните все повече излизат от строя.
— И?…
— Нараства претоварването и в крайна сметка екранът няма да издържи и ще се пробие. Затова мисля, че ще се наложи да се спуснем по компонентата и да започнем ремонт.
Тя поклати отрицателно глава.
— Да опитаме без кацане. Отдавна искам да установя, какво претоварване може да издържи реакторът.
Роки едва не се задуши. Та тук нямаше никакъв шанс.
— Ти какво, да не си дипломиран космоинженер?
— Не.
— Тогава послушай един добър съвет…
— Твоят?!
— Да.
— Не. Ние продължаваме.
— Да предположим, че не ти позволя!
Тя рязко се обърна. Очите й святкаха.
— На този кораб командвам аз. Освен това съм въоръжена, командоре. На Вас като пътник предлагам да се приберете незабавно в каютата си.
Роки оцени ситуацията и премисли решението си. Като видя непреклонността в очите на девойката той разбра, че му остава само едно. Вдигна рамене и погледна встрани, сякаш признаваше властта на пилота. Още миг-два тя го стрелкаше с очи, но не повтори заповедта си за напускане на кабината. Но щом тя се обърна към пулта, Роки за всеки случай обви юмрук в носната си кърпа и като се прицели в една точка от късоподстригания й тил, с рязък отсечен удар сложи край на всякакви възражения.