— Каза, че можела да запази съзнанието ти бистро дори когато някой използва Силата, за да ти въздейства. — Елена изпита гордост от спокойния и твърд глас, с който го изрече.
— Точно така. А това е едно от нещата, които Деймън може да опита. Той може да използва силата на съзнанието си дори от разстояние и може да го направи независимо дали си будна, или заспала.
Сълзи запариха в очите на Елена и тя сведе поглед, за да ги скрие. Втренчи се в дългите тънки стебла с изсъхнали цветове.
— Заспала? — повтори, боейки се, че този път гласът й не е така уверен и стабилен.
— Да. Може да те накара да излезеш от къщата или да го пуснеш вътре. Но върбинката ще му попречи. — Стефан звучеше уморен, но доволен от себе си.
О, Стефан, само ако знаеше, помисли си момичето отчаяно. Подаръкът му бе закъснял с една нощ. Въпреки усилията й да се сдържа, една сълза се отрони и капна върху дългите зелени листа.
— Елена! — сепна се Стефан. — Какво има? Кажи ми!
Той се опита да види лицето й, ала тя зарови наведената си глава в рамото му. Той я прегърна, без да се опитва да повдигне главата й.
— Кажи ми — повтори меко.
Сега беше моментът. Ако изобщо смяташе да му каже, то трябваше да е сега. Усещаше гърлото си подуто и изгарящо. Искаше да излее напиращите думи.
Ала не можа. Каквото и да стане, няма да им позволя да се бият заради мен, помисли си Елена.
— Просто… много се разтревожих за теб — промълви едва чуто. — Не знаех къде си, нито кога ще се върнеш.
— Трябваше да ти кажа. Но това ли е всичко? Само от това ли си така разстроена?
— Това е всичко. — Сега трябваше да накара Бони да й се закълне, че няма да му каже за гарвана. Как ставаше така, че една лъжа винаги водеше след себе си друга? — И какво трябва да направим с върбинката? — попита тя и отново седна на стола.
— Довечера ще ти покажа. След като извлека масло от семената, можеш да го втриеш в кожата си или да го добавиш във ваната, докато се къпеш. Можеш да напълниш торбичка с изсушени листа и да я носиш със себе си или нощно време да я слагаш под възглавницата.
— По-добре да дам също и на Бони и Мередит. И те имат нужда от защита.
Той кимна.
— Засега — отчупи едно клонче и го сложи в ръката й — вземи това в училище с теб. А аз ще отида в пансиона, за да извлека маслото от тези семена. — Замълча за миг, сетне отново заговори. — Елена…
— Ако смятах, че ще е за твое добро, щях да се махна оттук. Никога не бих те изложил на риск с Деймън. Но не мисля, че ако си тръгна, той ще ме последва, вече не. Струва ми се, че ще остане — заради теб.
— Дори не си и помисляй за заминаване! — избухна тя и го погледна с пламтящи очи. — Стефан, това е единственото, което не бих могла да понеса. Обещай ми, че няма да заминеш, обещай ми!
— Няма да те оставя сама с него — каза Стефан, което не беше точно същото. Но нямаше смисъл да го притиска повече.
— Да?
Вместо това му помогна да събудят Мат и ги изпрати. После с клончето от изсъхналата върбинка в ръка се качи горе, за да се приготви за училище.
Бони се прозява през цялото време, докато закусваха, дори не беше съвсем будна, когато излязоха навън и закрачиха към училището, докато хладният вятър брулеше лицата им. Денят се очертаваше студен.
— Миналата нощ сънувах странен сън — рече Бони.
Сърцето на Елена подскочи в гърдите й. Вече бе пъхнала парче от клонката на дъното на раницата на приятелката си, без тя да види. Но ако Деймън се бе докопал миналата нощ до Бони…
— За какво беше сънят? — попита колкото се може по-спокойно Елена.
— За теб. Видях те да стоиш под едно дърво, а наоколо бушуваше вятър. Не зная защо, но се страхувах от теб и не исках да те приближа. Изглеждаше… различна. Много бледа, но сякаш сияеше. После един гарван отлетя от дървото, а ти се пресегна и го сграбчи. Направи го толкова бързо, че направо не беше за вярване. Сетне ме погледна с особено изражение. Усмихваше се, но на мен ми идеше да побягна. Накрая изви врата на гарвана и той умря.
Елена я слушаше с нарастващ ужас.
— Отвратителен сън — рече.
— Да, нали? — съгласи се Бони спокойно. — Чудя се какво ли означава? Според легендите гарваните са птици, които вещаят зло. Предсказват смърт.
— Сигурно си го сънувала, защото видя колко бях разстроена, когато намерих онзи гарван в стаята.
— Да — каза приятелката й. — Само дето аз сънувах този сън преди ти да ни събудиш с писъците си.