Отначало стаята й се стори празна. Сетне чу тихи гласове откъм малката ниша в дъното и видя, че вратата на тъмната стаичка е леко открехната.
Безшумно, пристъпвайки като крадец, тя се промъкна навътре и се спря отвън, докато неясният шепот се превърна в думи.
— Но как можем да сме сигурни, че ще изберат нея? — питаше Каролайн.
— Баща ми е в училищния съвет. Няма начин да не я изберат. — Това беше гласът на Тайлър Смолуд. Баща му беше адвокат и участваше във всички възможни съвети. — Освен това кого другиго могат да изберат? — продължи той. — Тази, която въплъщава Духа на Фелс Чърч, трябва да бъде умна и хубава.
— Предполагам това означава, че аз не съм умна?
— Казал ли съм подобно нещо? Виж, ако искаш да си тази, която да дефилира в бяла рокля на парада в Деня на основателите, хубаво. Но ако искаш да видиш Стефан Салваторе да бяга с подвита опашка от града заради доказателствата в дневника на гаджето му…
— Но защо да чакаме толкова дълго?
— Защото така ще съсипем празника — рече Тайлър нетърпеливо. — Празникът на фамилията Фел. Защо те трябва да се кичат с това, че са основали града? Хората от рода Смолуд са дошли първи.
— О, на кого му пука кой е основал града? Аз искам само да видя Елена унизена и засрамена пред цялото училище!
— Както и Салваторе. — Елена настръхна от омразата и злобата в гласа на Тайлър. — Този тип ще има голям късмет, ако не увисне на някое дърво. Сигурна ли си, че в дневника има доказателство?
— Колко пъти да ти го повтарям? Първо, там се казва, че тя си е изгубила панделката на втори септември на гробището. След това пише, че Стефан я е взел и я е запазил. А мостът Уикъри е точно до гробището. Това означава, че на втори септември Стефан е бил близо до моста, точно в нощта, когато е бил нападнат онзи старец. Всички вече знаят, че е заподозрян за нападенията над Вики и Танър. Какво повече искаш?
— Всичко това няма да издържи в съда. Може би трябва да намеря някое подкрепящо доказателство. Като например да попитам госпожа Флауърс по кое време се е прибрал Стефан онази нощ.
— О, и на кого му пука? Повечето хора и без това смятат, че е виновен. В дневника се говори за някаква голяма тайна, която криел от всички. Хората ще разберат за какво става дума.
— Скрила ли си го на сигурно място?
— Не, Тайлър, държа го върху масичката за кафе в хола. За толкова тъпа ли ме смяташ?
— Достатъчно тъпа, за да изпращаш бележки на Елена и така да я предупредиш. — Чу се звук от шумолене на хартия. — Погледни това, направо не е за вярване. Това трябва да престане веднага. Ами ако тя разбере кой стои зад всичко?
— И какво ще направи — ще се обади в полицията?
— Въпреки всичко настоявам да престанеш. Изчакай само до Деня на основателите. Тогава всички ще наблюдаваме как се стопява Ледената принцеса.
— И ще кажем чао на Стефан. Тайлър… те няма да го наранят, нали?
— О, на кого му пука? — изимитира я Тайлър. — Остави това на мен и приятелите ми, Каролайн. Ти просто изпълни своята част, става ли?
— Убеди ме — измърка гърлено Каролайн.
След кратко мълчание Тайлър се засмя.
Чу се движение, последвано от шумолене и въздишка. Елена се обърна и се измъкна от стаята също така безшумно, както бе влязла.
Сви в съседния коридор, облегна се на едно от шкафчетата и се замисли.
Чутото бе твърде много, за да го осмисли наведнъж. Каролайн, която някога беше най-добрата й приятелка, я бе предала и искаше да я види унизена пред цялото училище. Тайлър, който някога й се струваше по-скоро дразнещ кретен, отколкото истинска заплаха, планираше да накара хората да прогонят Стефан от града… или да бъде убит. А най-лошото беше, че за целта използваха нейния дневник.
Сега разбра значението на съня от онази нощ. Беше имала подобен сън в деня, преди да открие, че Стефан е изчезнал. И двата пъти той я бе гледал с гневни обвинителни очи, след това бе хвърлил книгата в краката й и си бе тръгнал.
Не е било книга, а дневникът й. В него имаше доказателство, което можеше да се окаже смъртоносно за Стефан. Три пъти жители на Фелс Чърч бяха нападани и трите пъти Стефан е бил там. Как щеше да изглежда това в очите на града и полицията?
А нямаше начин да каже истината. Да предположим, че заяви: „Стефан е невинен. Бил е брат му Деймън, който го ненавижда и много добре знае, че Стефан дори не може да си помисли да нарани някого, камо ли пък да го убие. Деймън преследва брат си, напада хора, за да накара всички да повярват, че това е дело на Стефан, за да го подлуди. Той е тук някъде в града — търсете го на гробището или в гората. Но, о, между другото, не търсете само красив младеж, защото в момента може да се е превърнал в гарван. И съвсем случайно е и вампир.“