Разнесе се звук. Отначало изглеждаше толкова тих, че едва се долавяше, но постепенно се усили. Ръмжене, странно и заплашително, от което по гърба на Елена пробягаха ледени тръпки. Тайлър зяпаше Вики с ококорени очи, които сякаш всеки миг щяха да изхвръкнат от орбитите си, и тя внезапно осъзна защо. Звукът идваше от устата на Вики.
Последвалото стана за секунди. Тайлър лежеше на земята, а зъбите на Вики щракнаха на сантиметри от гърлото му. Елена, забравила всички недоразумения и караници, се втурна, за да помогне на Дик да я издърпа. Тайлър викаше с цяло гърло. Вратата на кабинета по история се отвори и Аларик се разкрещя.
— Не я наранявайте! Бъдете внимателни! Това е епилептичен припадък, просто трябва да я сложим да легне.
Зъбите на Вики отново щракнаха, когато той протегна ръка в мелето. Слабичкото момиче изглеждаше по-силно от всички тях взети заедно и беше ясно, че не могат да се справят. Нямаше да могат да я удържат още дълго. Елена изпита огромно облекчение, когато зад рамото й се разнесе познат глас.
— Вики, успокой се. Всичко е наред. Само се успокой.
Докато Стефан стискаше ръката на Вики и й говореше успокоително, Елена се осмели да отпусне хватката си. Отначало изглежда стратегията на Стефан сработи. Извитите като на хищна птица пръсти на Вики се разтвориха леко и те успяха да я издърпат от Тайлър. Докато Стефан продължаваше да й говори, тя стоеше отпусната, със затворени очи.
— Така е добре. В момента се чувстваш безкрайно уморена. Трябва да поспиш.
Но в този миг магията спря да действа и каквато и Сила да прилагаше Стефан, тя явно беше безполезна. Вики отвори рязко очи, но те нямаха нищо общо със сепнатите светлокафяви очи на подплашена сърна, които Елена бе видяла в столовата. Сега пламтяха с изгаряща ярост. Тя изръмжа с оголени зъби срещу Стефан и се хвърли в борбата с нова сила.
Бяха нужни пет или шест души, за да я удържат, докато някой извика полицията. Елена остана на мястото си, ту говореше на Вики, ту й крещеше, докато полицаите не пристанаха. Не че усилията й имаха особен ефект.
След като всичко свърши, тя отстъпи назад и за пръв път забеляза насъбралата се тълпа. Бони беше най-отпред и гледаше с отворена уста. Също и Каролайн.
— Какво стана! — прошепна Бони, докато отнасяха Вики.
Елена я потупа нежно и отмахна кичур коса от лицето й.
— Тя откачи и се опита да разсъблече Тайлър.
Бони стисна устни.
— Е, трябва наистина да е откачила за да го пожелае, нали? — Метна подигравателен поглед през рамо към Каролайн.
Коленете на Елена се огъваха като гумени, а ръцете й трепереха. Усети една ръка да се обвива около нея и се облегна с облекчение на Стефан. После го погледна.
— Епилепсия? — намръщи се невярващо.
Той се взираше надолу по коридора след Вики. Аларик Залцман продължаваше да крещи нареждания и явно отиваше с нея. Групата зави зад ъгъла.
— Мисля, че класът е свободен — рече Стефан. — Да вървим.
Вървяха мълчаливо към пансиона, всеки потънал в мислите си. Елена се бе намръщила и няколко пъти погледна към Стефан, но заговори чак след като се озоваха сами в стаята му.
— Стефан, какво беше всичко това? Какво се случи с Вики?
— И аз това се питах. Има само едно обяснение и това означава, че тя все още е под въздействие.
— Искаш да кажеш, че Деймън… О, Боже! О, Стефан, трябваше да й дам от върбинката. Трябваше да се сетя…
— Няма смисъл, повярвай ми. — Тя се обърна към вратата, готова тутакси да тръгне след Вики, но той я дръпна нежно. — Някои хора са по-податливи на чуждо влияние от останалите, Елена. Вики никога не е била много силна. Сега всичко зависи от него.
Елена седна бавно.
— Значи нищо не мога да направя? Но, Стефан, тя ще стане ли… като теб и Деймън?
— Зависи. — Тонът му беше мрачен. — Не само това колко кръв е изгубила има значение. Тя се нуждае и от кръвта му във вените си, за да завърши промяната. В противен случай ще свърши като господин Танър. Пресушена, използвана. Мъртва.
Елена пое дълбоко въздух. Искаше да го попита още нещо, нещо, което отдавна я измъчваше.
— Стефан, когато говореше там на Вики, помислих, че се получава. Ти използва Силите върху нея, нали?
— Да.
— Но след това тя отново полудя. Това, което искам да кажа… Стефан, ти си добре, нали? Силите ти са се върнали, така ли?