Самата Елена нямаше представа какво да прави. Да бъде поставена принудително в тази ситуация, беше обидно и унизително и Деймън го знаеше. Той лесно омая леля Джудит и Робърт — първата с комплименти за вечерята, а втория с непринуден разговор за колежа „Уилям и Мери“. Сега дори Маргарет му се усмихваше и много скоро и Бони щеше да се предаде пред чара му.
— Следващата седмица във Фелс Чърч ще има празненство по случай Деня на основателите — осведоми леля Джудит госта си, а слабите й страни леко поруменяха. — Ще бъде чудесно, ако можеш да дойдеш пак, за да присъстваш.
— С удоволствие — отвърна Деймън любезно.
Леля Джудит се зарадва.
— А тази година Елена има важно участие в тържеството. Избрана е да представя Духа на Фелс Чърч.
— Сигурно много се гордеете с нея — отбеляза Деймън.
— О, да — засия леля Джудит. — Значи ще се опиташ да дойдеш?
Елена яростно мажеше една кифличка с масло.
— Чух някои новини за Вики — обади се тя. — Сещаш ли се, момичето, което беше нападнато. — Погледна многозначително към Деймън.
Настъпи кратка тишина, сетне Деймън рече:
— Боя се, че не я познавам.
— О, сигурна съм, че я познаваш. Висока е приблизително колкото мен, с кафяви очи, светлокестенява коса… както и да е, състоянието й се е влошило.
— О, Боже! — изпъшка леля Джудит.
— Да, очевидно лекарите не могат да разберат какво й е. Тя просто продължава да става все по-зле, сякаш изобщо не може да се съвземе след нападението. — Докато говореше, Елена не отделяше поглед от лицето на Деймън, но той демонстрираше само любезен интерес. — Вземи си още плънка — подаде му тя купата.
— Не, благодаря, макар че ще си взема малко от това. — Гребна от соса с боровинки и поднесе лъжицата към една от свещите, така че светлината заискри през гъстата течност. — Какъв вълнуващ цвят.
Бони, както и всички останали край масата, погледна към свещта. Но Елена забеляза, че приятелката й не сведе отново поглед. Остана да се взира в танцуващия пламък и постепенно всички емоции изчезнаха от лицето й. И преди беше виждала това изражение. Опита се да привлече вниманието на Бони, но тя изглежда не забелязваше нищо, освен свещта.
— … и тогава учениците от началното училище ще изиграят сцени, в които ще пресъздадат историята на града — казваше леля Джудит на Деймън. — Но церемонията завършват учениците от горните класове. Елена, колко от вас ще участват в четенето тази година?
— Само трима. — Елена се бе обърнала към леля си и тъкмо гледаше към усмихнатото й лице, когато чу гласа.
— Смърт.
Леля Джудит ахна. Ръката на Робърт, която поднасяше вилицата към устата му, застина на половината разстояние. В този миг Елена отчаяно искаше Мередит да е тук.
— Смърт — повтори гласът отново. — Смъртта е в тази къща.
Елена огледа масата, но видя, че никой няма да й помогне. Всички се бяха втренчили в Бони, неподвижни като на снимка.
Самата Бони продължаваше да се взира в пламъка на свещта. Лицето й бе безизразно, очите — широко отворени както преди, когато същият този глас говореше чрез нея. Сега тези невиждащи очи се извърнаха към Елена.
— Твоята смърт — рече гласът. — Твоята смърт те чака, Елена. Това е…
Бони започна да се дави. Сетне се наведе рязко напред и главата й клюмна в чинията.
За миг всички застинаха като парализирани, после се раздвижиха. Робърт скочи, дръпна я за раменете и я повдигна. Лицето й бе мъртвешки бледо, а очите — затворени. Леля Джудит се спусна към нея и трескаво започна да бърше лицето й с мокра кърпа. Деймън наблюдаваше сцената със замислени присвити очи.
— Вече е добре — обади се Робърт с очевидно облекчение. — Мисля, че просто припадна. Сигурно е някакъв истеричен пристъп. — Но Елена си пое дъх едва когато Бони отвори замъглените си очи и попита защо всички я зяпат.
Това сложи край на вечерята. Робърт настоя веднага да заведе Бони у тях, всички се засуетиха и Елена успя да намери удобен момент, за да си размени шепнешком няколко думи с Деймън.
— Махай се!
Той повдигна вежди.
— Какво?
— Казах махай се! Веднага! Или ще им кажа, че ти си убиецът.
Деймън я погледна укорително.
— А не мислиш ли, че един гост заслужава повече уважение? — попита и като видя изражението й, сви рамене и се усмихна.