Резкият предупредителен вик на Стефан ги спаси Мередит да не ги блъсне в падналото дърво. Щом излязоха от колата, вятърът едва не ги събори.
— Прекалено голямо е, за да го отместим! Ще трябва да продължим пеша! — извика Стефан.
Разбира се, че дървото е твърде голямо, за да се помръдне, помисли си Бони, докато си проправяше път сред гъстите клони. Оказа се дъб, за нещастие с много голяма корона. Но след като се озова от другата му страна, леденият вятър отново изтри на бърза ръка всички мисли от главата й.
След минути тя започна да се вкочанява от студ, а пътят продължаваше да се вие далеч напред. Опитаха се да бягат, но вятърът ги тласкаше назад. Едва виждаха наоколо. Ако не беше Стефан, щяха да пропуснат брега на реката. Бони започна да се олюлява като пияна. Малко оставаше да се стовари на земята, когато чу Стефан да крещи нещо отпред.
Мередит я подхвана с ръка и двете отново се затичаха напред. Но като наближиха моста, разкрилата се пред очите им гледка ги закова на място.
— О, боже мой… Елена! — изпищя Бони. Мостът Уикъри се беше превърнал в маса от разпилени отломки. Предпазният парапет от едната страна беше отнесен, сякаш смазан от гигантски юмрук. Под моста в чернеещата се вода се полюшваха множество парчета дърво. А сред тях, изцяло под водата, блещукаха фаровете на форда на Мат.
Мередит също се разпищя, но към Стефан:
— Не! Не можеш да слезеш долу!
Той дори не се обърна назад. Скочи в реката и водата веднага покри главата му.
По-късно спомените на Бони за следващия час бяха обвити като в милостива мъгла. Спомняше си как чака Стефан, докато бурята вилнееше безспирно. Спомняше си, че почти всичко й бе вече все едно, когато Стефан излезе от водата залитайки. Спомняше си, че когато видя безжизненото тяло, положено от Стефан на пътя, не изпита разочарование, а само огромна мъка и печал.
Но най-ясно си спомняше лицето на Стефан.
Помнеше изражението му, докато се опитваха да направят нещо, за да спасят Елена. Само че там не лежеше истинската Елена, а някаква восъчна кукла с нейните черти. Нещо, което никога не е било живо и със сигурност не беше живо и сега. Бони си помисли, че отстрани цялото това суетене за изтласкване на водата от белите й дробове и така нататък навярно изглежда доста глупаво. Восъчните кукли не дишат.
Помнеше още лицето на Стефан, когато той най-после се предаде. Когато Мередит започна да спори с него и да му крещи, повтаряйки нещо за един час без въздух и за трайно увреждане на мозъка. Думите достигаха до Бони, но не и значението им. Тя само си мислеше колко е странно, че докато Мередит и Стефан си крещят един на друг, и двамата леят сълзи.
Накрая Стефан спря да плаче. Просто седеше там и държеше в скута си куклата Елена. Мередит му крещя още малко, но той не я слушаше. Просто си седеше там. Бони никога нямаше да забрави изражението му.
После нещо я стресна, върна я към живота и пробуди ужаса в нея. Тя се вкопчи в Мередит и затърси наоколо, за да разбере откъде идва. Нещо лошо… нещо ужасно се приближаваше. Вече почти бе тук.
Стефан изглежда също го усети. Застана нащрек, скован, като вълк, душещ следа.
— Какво има? — извика Мередит. — Какво ти стана?
— Трябва да си вървите! — надигна се Стефан, все още крепящ безжизненото тяло в ръцете си. — Махайте се оттук!
— Какво искаш да кажеш? Не можем да те оставим.
— Да, можете! Махайте се оттук! Бони, отведи я оттук!
Досега никой не бе карал Бони да се погрижи за някого. Хората винаги се грижеха за нея. Но сега тя сграбчи Мередит за ръката и започна да я дърпа. Стефан имаше право. Нищо повече не можеха да направят за Елена, а ако останеха тук, това, което бе убило нея, щеше да докопа и тях.
— Стефан! — извика Мередит, докато Бони я дърпаше назад.
— Ще я сложа под дърветата. Под върбите, а не под дъбовете — провикна се той след тях.
Но защо ни казва това, зачуди се Бони с някаква далечна част от съзнанието си, незасегната от страха и бурята.
Отговорът беше прост и ясен. Защото по-късно той нямаше да бъде тук, за да им го каже.
16
Много отдавна, докато бродеше из тъмните улички на Флоренция, гладуващ, изплашен и изтощен, Стефан си бе дал клетва. Всъщност няколко клетви: как да използва Силите, как да се отнася към слабите и заблудени човешки същества, с които се сблъсква.