Почистването на каналите е тежка работа, за което трудно може да се намерят хора. Даже просяците я смятат унизителна и само последният бедняк би се съгласил да я върши поради мъките от глада. Почистването е както отвратително, така и унизително, затова се предоставя най-често на затворниците; те вършат тази работа с отвращение и ги плашат ни толкова мръсотията и вонята, колкото страшната жега под палещото слънце.
Жестоко е да гледаш тези оковани двойки хора: от предпазливост, макар да стоят потопени в калта до пояс, надзирателите не свалят оковите от краката им! Нещастниците са озлобени към цялото човечество. Някои от тях закачат минувачите с груби насмешки и ругатни.
От всичко казано дотук става ясно защо Керней с такова безпокойство се вслушваше в разговора на Сантандер с началника на затвора. Той още не знаеше същината на работата, но прикованият до него затворник им обясни, всичко. На сутринта началникът на затвора дойде до тяхната врата и заповяда:
— Хайде пригответе се за разходка!
Нашите герои знаеха какво им предстои, но мислейки, че неговият разговор със Сантандер не бе известен на затворниците, началникът добави с насмешка:
— Сеньор полковник Сантандер съвсем ще ви разглези със своето внимание. Грижейки се за вашето здраве, той иска да се разходите; това е особена милост, която ще ви донесе и полза, и удоволствие.
Дон Педро обичаше да се подиграва и се гордееше е това. Но този път неговата ирония излезе много безсолна. Джуджето не се сдържа и отвърна:
— А! — закрещя то с нечовешки глас. — Да се разходим по улицата! Вие искате да кажете под улицата, дон Педро!
То отдавна бе в затвора, знаеше името на началника и си позволяваше с него някои фамилиарности, които понякога му прощаваха поради неговата недъгавост.
— Ах ти, изрод! — забеляза изненадан дон Педро. — Ти винаги си позволяваш неуместни шеги, от които аз ще се помъча да те отуча, като ти покажа днес как трябва да се държиш.
После, като се обърна към Ривас, каза:
— Сеньор дон Руперто, знам че бихте се чувствали щастлив, ако ви освободя от тая малка екскурзия, но получих заповед, която не мога да наруша.
Това пак бе подигравка, измислена с цел да измъчи затворника; поне крадецът така го разбра и като се обърна към своя тиранин, каза:
— Мерзавец, който обезчести оръжието си в Сакатекас, вие сте най-подходящият човек за длъжността началник на такава отвратителна яма като тази. Продължавайте да вършите подлости, аз ви презирам!
— Дявол да го вземе! Много сте дързък, сеньор капитан Ривас! Но знайте, че преди да напуснете Акордада, вие ще чуете още за мен; не се надявайте, че графинята ще успее да ви изкопчи от ноктите ми. За вас най-добре ще се погрижи госпожа бесилката.
След тази закана той викна на пазачите, които бяха заети с нещо на двора.
— Откарайте арестантите, където ви наредиха. Последните думи бяха отправени към главния надзирател, висок и здрав мъж.
— Да г-н началник — отвърна той с почтителен поклон. — Аз зная, каква е работата.
— Те ще останат там цял ден; такава е моята заповед.
— Слушам, сеньор! — отвърна надзирателят. Скоро след оттеглянето на началника на затвора тъмничарят отвори вратата и викна:
— Бързо, марш в канала!
XI
Ваше превъзходителство знаменити генерал дон Хосе Антонио Лопес де Санта Ана.
Такова бе името и титлата на човека, който сега държеше в ръцете си съдбата на Мексико. Четвърт век той бе бич и проклятие за младата република. Макар властта на диктатора да бе временна, деморализацията, родена от деспотизма, дълго време надживя управлението на тирана. Санта Ана достатъчно бе принизил мексиканците в социално и политическо отношение, за да ги направи неспособни да понасят каквато и да е форма на конституционен режим; те не можеха да различават вече враговете от приятелите на свободата. А тъй като след всяка смяна на диктатора възвръщането на либералния режим не можеше изведнъж да възстанови правовия ред, то върху него се сипеха маса обвинения, при което забравяха злините на владетеля. За нещастие не само на мексиканците е присъщо неумението да се справят със сложните политически въпроси. Англия, както и други нации, не прави изключение в това отношение. Обаче в началото на съществуването на Мексиканската република тези плевели се бяха разрасли с необикновена сила в полза на Санта Ана, който много пъти е бил свалян от властта и прогонван. Въпреки всичко скоро той отново е бил повикван, за голямо удивление на нацията, а по-късно и на историците, които и до ден-днешен не могат да разберат това явление. Но обяснението е много просто; силата на неговото могъщество е била заключена в прокарваната от него политика на деморализация. Разделяй и владей е толкова старо политическо правило, колкото и деспотизмът; ласкателството като средство за закрепване на властта, е също не по-малко известно. И тоя именно път избра Санта Ана, като не пропусна да поласкае народното самолюбие и завърши с унижаване на нацията, както това се случи преди няколко години във Франция и което предстои на всеки народ, идеалите на когото не превишават собственото надценяване. Диктаторът на мексиканската република се стремеше и към императорската корона и най-ревностно преследваше тази цел. Всъщност той се ползваше с императорска власт; погазил свободата в своята страна, неговият едничък устрем бе насочен към короната. За да подготви своите поданици към замислената промяна, той реши да порази тяхното въображение, като към своята държавническа титла прибави още званието главнокомандуващ войските. Неговият дворец приличаше на крепост. Пред всички врати пазеше стража, а вътре по всяко време можеше да се видят офицери, облечени в парадна униформа. Чужденец и всеки посетил Мексико не би повярвал при вида на столицата му, че се намира в републиканска страна.