В деня, когато Карлос Сантандер дойде в Акордада, диктаторът седеше в салона, където бе определена аудиенция за неговите приближени; официалните работи бяха привършени и той беше сам, когато влезе дежурният адютант и след дълбок поклон сложи на масата пред господаря си една визитна картичка.
— Да, мога да го приема — каза диктаторът, като я погледна. Адютантът излезе и след минута се появи Карлос Сантандер в униформа на хусарски полковник.
— А, сеньор дон Карлос — извика весело и любезно Санта Ана, — на какво дължа удоволствието да ви видя? Навярно някоя нова победа, ако се съди по вашия тържествен вид.
— Екселентисимо…
— О, не бъдете толкова скромен! Вие сте най-щастливият смъртен, ако се съди по разказите.
— Това са само приказки… уверявам ви. Напротив…
— Аз зная, че упорито сте ухажвали една прелестна особа, която сте познавали, струва ми се, още в Луисиана?
Той хвърли изпитателен поглед върху Сантандер, като че сам се интересуваше от дамата, за която му намекваше. Отбягвайки неговия поглед, Карлос отговори уклончиво:
— Ваше превъзходителство е твърде добър, като ми отделя такова внимание.
— Ето що, amigo mio, вие даже не намирате за нужно да отричате и всъщност потвърждавате моята догадка! Ха-ха-ха!
Като се протегна в креслото, Санта Ана силно се изсмя. Той само се шегуваше, без да мисли да укорява.
— Да, сеньор дон Карлос, историята на вашите любовни връзки ми е добре известна, но далеч съм от мисълта да ви осъждам. Като живея сам в стъклен дом, аз не мога да хвърлям камъни по чужди стъкла. Ха-ха-ха!
— Впрочем, Ваше превъзходителство, все едно какво мислят хората, стига съвестта да е спокойна.
— Браво, брависимо! — извика Санта Ана. — Карлос Сантандер проповядва морал. Не, това е много! Това може да разсмее и конете.
Полковникът бе малко озадачен и не разбираше към какво клони този разговор, затова реши най-после да отбележи:
— Много се радвам, че Ваше превъзходителство днес е в чудесно настроение.
— Не е ли затова, че имате намерение да молите за нещо? — Санта Ана обичаше понякога, когато е насаме, да прави твърде обидни забележки. — Впрочем я ми кажете откъде имате този белег на бузата си? Не съм го виждал по-рано.
Червенина изби по лицето на Сантандер; той никога никому не бе разказал историята на белега, така грижливо скриван под бакенбардите му.
— Последица от дуел — каза той.
— Къде?
— В Ню Орлеънс.
— О, това е градът на дуелите, аз зная от опит, защото поживях там известно време.
Санта Ана бе пътувал из Съединените щати след сражението при Санто Пасинто, където бил пленен.
— А кой беше вашият противник? Вярвам, че сте му се отплатили както трябва.