— Ако лунната светлина е недостатъчна, ще си послужим със светлината на нашите цигари, аз съм играл така.
— А на какво да играем, аз нямам нито сантим.
— И аз също, ще играем на честна дума. Впрочем чакай!
Той се обърна към джуджето и го погледна въпросително. Сорильо, като видя това, неволно затрепера, като предчувстваше, че трябва да се раздели със скъпоценностите си.
— Може би — каза сержантът — у този човек има пари, той може би не ще ни откаже един малък заем. Какво ще кажеш ти?
— Нямам нищо против!
— Той наистина не изглежда богат — каза войникът, като погледна дрипите на джуджето.
— Ако имах пари — добави то, — бих ви ги дал всичките; ще ви разкажа какво се случи с мен и вие навярно ще ме съжалите. Отивах в Сан Аугустин, за да пренощувам там, когато изведнъж ме нападнаха двама бандити Защитавах се с всички сили, но един от тях ми поиска кесията, като ме заплаши с нож и аз трябваше да отстъпя.
Като разказваше това измислено приключение, джуджето енергично махаше ръце, за да покаже как се е бил с разбойниците.
Хосе, стоящ в гънката на скалата, изведнъж усети, че върху него се посипва град от предмети, които падаха в краката му.
Сорильо нарочно махаше ръце, за да изхвърли предметите, които можеха да го издадат.
— Ти казваш, че са ти взели всичко?
— Да, кълна ви се!
— Може и да не се кълнеш, ние ще те претърсим.
Джуджето, като знаеше, че джобовете му вече са празни, не се противи. Сержантът, недоволен от обиска на джобовете, го опипа цяло и усетил нещо твърдо, изтегли от пояса нож със скъпа дръжка.
— Откъде имаш това скъпо оръжие? Това е подозрително.
— Получих го в наследство.
— Така, във всеки случай ние ще го разиграем на карти и ще видим на кого ще остане твоето наследство.
Седнали край пътя, хусарите започнаха да играят, джуджето, приседнало край тях, ги следеше с интерес, макар че мислите му бяха далеч. В това време Хосе намисли да мине незабелязан, когато изведнъж съгледа в краката си часовници, гривни, пръстени. Той събра всичко и внимателно се измъкна от скалата в момента, когато войниците и джуджето бяха изцяло заети с играта.
Като минаваше от скала на скала, Хосе скоро се скри. Когато се реши да разгледа скъпоценностите, съвсем се смая.
— Какъв дявол е това! Възможно ли е! Това е часовникът на графинята, същият, който искаше да ми подари! Джуджето ги е ограбило!
Как е взело гривната, пръстена, верижката? Коларят силно се безпокоеше, защото знаеше че Сорильо е способен на всичко. Спомни си, че когато излизаше, младите момичета се разхождаха в парка. Дали джуджето не ги е нападнало и ограбило? Хосе бързо се спусна към дома, където срещна Пепита.
Още не успели да направят няколко крачки, двамата чуха не само разговора, но и смеха на сеньоритите. Как могат да бъдат весели, след като са ги ограбили? Учудването на слугата не бе по-голямо от това на госпожиците при появата му с техните скъпоценности в ръце.
Хосе побърза да им разкаже как са попаднали у него, като им съобщи за измяната на джуджето и неговите непочтени намерения Изродът искал да заведе Сантандер и хусарите в манастира, за да уловят бегълците.
— Какво да правим Исабела? — извика Луиса. — Как да ги предупредим за опасността?
— Аз ще се погрижа за това, сеньорити — отвърна Хосе така уверено, че приятелките неволно се успокоиха.
Като им разказа, че пътят за манастира му е познат от детинство, той побърза да замине, без да изслуша техните възражения. Часовникът на кулата в Тлалпам още не бе ударил полунощ, когато Хосе вече изкачваше планината с поглед, устремен към Адхуско.
XXX
Сорильо стори добре, като напусна килията си по-рано, отколкото мислеше. В трапезарията царуваше голямо оживление. Петдесетте души, събрани там, бяха облечени не в раса, а във военни мундири, тук бе и останалата амуниция, предимно кавалерийска. Макар че в манастира нямаше коне, всички „монаси“ прекрасно знаеха къде ще ги намерят. За това още не бе дошло време.
Оставаше само да прекарат още по-весело последната нощ в манастира, масата бе отрупана с ястия и вина.
Към полунощ Ривас, ръководещ вечерята, стана да държи реч.
— Приятели! — започна той. — Вие знаете, че тази нощ ще напуснем манастира, но не всички знаем къде ще отидем и какво ще правим. Смятам за свой дълг да ви кажа това, днес получих писмо от моя стар приятел, генерал Алварес, който ми съобщава, че всички въстаници са готови и чакат само да дадем сигнал за въстание. Аз им отговорих със същия пратеник, че и ние сме готови да се отзовем на техния повик. Вие одобрявате ли моя отговор?