Третият от пътниците бе един доктор, който поради своята професия всякога присъстваше на дуелите. Този беше хирург в отряда на доброволците.
Освен малкото дървено сандъче, което се клатушкаше отстрани, имаше и друго, поставено върху седалката срещу Критенден. То се отличаваше от първото със своята форма. Който е виждал сандъче за пистолети, веднага би го познал. Уговорено бе, че ще се дуелират с шпаги, но защо бяха взети пистолети?
Това учуди Керней и той запита чии са те. Критенден посочи своята фамилия, гравирана върху сребърната дъска, красяща капака на сандъчето, и добави:
— Аз не съм голям майстор във фехтовката и затова предпочитам огнестрелно оръжие. Секундантът на вашия противник не ми се нрави твърде и аз мисля, преди да почне дуелът, да поговоря с него. В такъв случай може би ще потрябват и пистолетите.
Керней се усмихна мълчаливо, обаче вътрешно бе много доволен, че в случай на измяна имаше верен приятел.
Присъствието на човека върху капрата вдъхваше още по-голямо спокойствие и сигурност. Това бе Крис Рок, който сам пожела да наблюдава дали в дуела ще се спазват всички правила. И неговото мнение както за противника, така и за неговия секундант не бе твърде добро. С предвидливостта на човек, свикнал да се бие срещу индианците, той винаги носеше пушка Когато наближи голяма и пустинна поляна недалеч от брега, колата спря. Мястото за дуела бе избрано от секундантите. Макар противниците да не бяха се явили още, Керней и Критенден слязоха от колата, в която остана само младият хирург, зает с приготвяне на бинтове и инструменти.
— Надявам се, че не ще ги употребите, докторе — каза засмян Керней. — Не бих желал вашата помощ, преди да победим Мексико.
— И аз също — отвърна спокойно хирургът.
След това Критенден взе шпагите. Преминали рова, който отделяше пътя от мястото на дуела, двамата седнаха на едно дърво. Крис Рок остана на капрата, като пазеше пълно мълчание.
Изминаха десет минути, през които Керней бе погълнат от сериозни мисли. Колкото и храбър да е човек, все пак в такива моменти не може да не чувства известна душевна тревога. Той бе дошъл тука, за да убие или да бъде убит. И едната, и другата перспектива действат еднакво угнетяващо върху нравственото състояние на човека, колкото и да е силен духом. В такива минути, който не притежава вродена храброст, трябва да вярва в правотата на своето дело и в оръжието, с което ще си служи. Флоранс Керней, макар и новак в тая работа, не се отчайваше. Даже мрачният вид на околната местност и дългият висящ мъх, обвил клоните на тъмния кипарис като ресни върху ковчег, не будеха у него тежки предчувствия. Чувстваше се малко смутен при мисълта за обидата, а също и при спомена за две черни очи.
Тези чувства съвсем противоречат на това, което изпитваше преди 24 часа, когато отиваше у дон Игнасио Валверде. Сега не се съмняваше, че сърцето на Луиса му принадлежи. Тя сама му го призна. Не бе ли достатъчно това да го окуражи в дуела?
Той дочу далечен шум от колела. Това навярно е колата на противника. След десет минути от нея изскочиха двама души. Макар и с дълги наметала, лесно можеше да се познаят — Карлос Сантандер и неговият секундант. Третият човек остана в каретата, навярно това бе лекарят. Флоранс знаеше, че Сантандер, макар и страхлив, бе убил на дуел двама души. Неговият секундант, френският креол Дюперон, също бе известен със своите победи над няколко противници.
Ню Орлеънс се славеше като град на дуелите. Керней знаеше какъв човек бе неговият противник и затова чувството на тревога бе оправдано. Обаче той показваше хладнокръвие.
При вида на идващия Сантандер, при спомена за Луиса и обидата Флоранс мобилизира силите си. Самоувереното и нагло лице на Сантандер не го уплаши.
Когато двамата новопристигнали застанаха на известно разстояние, Критенден тръгна към тях. Размениха се взаимни поклони. Противниците останаха на местата си. Секундантите се приближиха и започнаха преговори. Впрочем те трябваше да си кажат само по няколко думи, тъй като оръжието, разтоянието и сигналът бяха предварително определени. За помирение и дума не можеше да става, тъй като никой не желаеше да иска извинение. Погледите на двамата противници говореха, че са твърдо решени да доведат дуела докрай. Свършили преговорите, секундантите отново се върнаха при своите довереници. Младият ирландец съблече горната дреха и нави ръкавите на ризата си. Сантандер беше с червена риза.