Човек трябва да е най-долен подлец, за да използва тая фатална несполука на Керней, което, разбира се, направи Сантандер. Той се готвеше да се хвърли върху обезоръжения Флоранс, когато Критенден възмутено извика: „Измама!“ Обаче неговата намеса не би спасила живота на ирландеца, ако не се бе обадил друг човек, който ясно видя това, което отдавна подозираше. За миг шпагата на Сантандер падна от неговата окървавена и безпомощно увиснала ръка в резултат на точния изстрел, който се разнесе от капрата на колата, където седеше Крис Рок.
— Подъл креол! — извика яростно той. — Ето ти заслуженото за твоята измама! Свалете му ризата и ще видите какво има под нея! Аз прекрасно чух звъна на шпагата! — Крис Рок скочи от капрата, прескочи пълния с вода ров и се хвърли към противниците. Като отстрани секундантите, той хвана Сантандер за врата и разкъса дрехата му. Под нея се появи металическа броня. Невъзможно е да опишем сцените, които произлязоха след това и изумлението на хората, насъбрани около Сантандер. Тексасецът, силата на когото бе пропорционална на ръста му, още държеше мексиканеца. Изпод ризата на Сантандер се виждаше броня, неуязвима за шпагата. Сега напълно се изясни защо така лесно той се съгласи на дуела и защо бе убил двама свои противници Двамата лекари и коларите, свидетели на това мошеничество, също се приближиха. В Ню Орлеънс даже и обикновените хора добиват рицарски дух при вида на подобни постъпки С една дума, креолът бе напуснат от всички, даже от своя секундант. Като видя измамата, в която бе въвлечен, Дюперон изказа презрението си, като нарече Сантандер подлец. След това се обърна към Критенден и Керней и добави:
— Милостиви господа, приемете моето извинение за станалото. Предлагам ви да се дуелирате с мен, когато и където обичате.
— Ние сме напълно удовлетворени — забеляза Критенден. — Надявам се че и капитан Керней споделя мнението ми.
— Да — отвърна ирландецът. — Аз ви освобождавам от всякаква отговорност, защото съм дълбоко уверен, че и вие не сте знаели за бронята.
Дюперон благодари вежливо, след което изгледа още веднъж с презрение Сантандер, повтори думата „подлец“ и напусна мястото на дуела.
— Какво да правим с него — попита Крис Рок, като продължаваше здраво да държи Сантандер, — да го застреляме или да го обесим?
— Да го обесим — извикаха в един глас кочияшите, които бяха възмутени до дъното на душата си.
— И аз съм на същото мнение — забеляза исполинът. — Да бъде разстрелян, това е твърде висока чест за тоя негодник! Той заслужава да бъде пребит като псе.
И като се обърна към Критенден, попита:
— Какво да правим с него, г-н поручик?
— Според мен, той е достатъчно наказан, ако в него е останала поне искрица съвест.
— Съвест? — извика Крис Рок. — Нима такива хора разбират значението на тази дума? По дяволите! — продължаваше той, като тресеше своя пленник с такава сила, че стоманената броня звънеше. — С удоволствие ще забия ножа си в него!
— Крис Рок, успокойте се — извика Критенден. Керней подкрепи своя секундант и добави:
— Той не заслужава ни гняв, ни отмъщение. Пуснете го.
— Вие сте прав, господин поручик — отвърна тексацецът, аз бих осквернил ножа си, ако го изцапам с кръвта на тоя негодник. Но една хубава баня не ще му навреди И той тръгна към рова, мъкнейки след себе си Сантандер. Последният не се противеше, знаеше, че в противен случай ще бъде по-лошо. Пленникът съзнаваше, че и при най-малкия опит да избяга Крис Рок ще му забие ножа в гърба.
След минута тексасецът хвърли креола в рова и той стремително полетя към дъното.
— Вие заслужавате нещо по лошо — каза Крис Рок. — Ако можех да постъпя както искам, бих ви обесил, защото никой друг не е заслужил това повече от вас. Ха! Ха Ха! Вижте каква чудна баня прави тоя мерзавец.
Последните думи и смехът бяха предизвикани от жалкия вид на Сантандер, който с труд излизаше от водата под тежестта на стоманената броня, цялата покрита с кал. Коларят (другият бе си отишъл с лекаря и Дюперон) цял се тресеше от смях. Керней, Критенден и хирургът — също. Най-накрая Крис Рок позволи на Сантандер да си отиде, от което той побърза да се възползва. Тръгна бързо по пътя, после навлезе в гората и изчезна. След няколко минути по същия път мина колата на Керней и неговите приятели, които внимателно се оглеждаха, за да видят още веднъж Сантандер. Но от него нямаше и следа и скоро престана да ги занимава, защото сега мислите им бяха изцяло насочени към предстоящата битка срещу Мексико.