— О, здравей, Рейчъл. — Усмихнах се слабо и се опитах да укротя сърцето си.
Тя усети, че нещо не беше наред. Усмивката й угасна.
— Аз, а, исках да разбера дали имаш някакви идеи какво да правим с Дженсън.
Вдигнах един молив.
— Струва ми се, че точно сега нямаме кой знае какъв голям избор, не мислиш ли? Може би ще го обсъдим по-късно.
— Добре — отвърна тя и се обърна.
— Рейчъл?
— Да?
— За снощи.
— Какво за снощи? — запита, избягвайки погледа ми, докато палеше цигарата си.
Не бях сигурен как да се държа в момента. Трябваше да се уверя, че тя е проумяла, че не искам да влизам в никакви по-специални отношения с нея. Чувствах, че трябва да взема определено становище, да сдържа както себе си, така и нея.
Внимателно подбирах думите си.
— Аз, а, тази сутрин разговарях с Карън.
— О, така ли? — произнесе Рейчъл, издухвайки дима към тавана по онзи нехаен начин, който вече познавах.
— Да. — А сега какво? Очите й се срещнаха с моите. Студена и безразлична, тя стоеше пред мен. — Да. Надявам се, че скоро ще дойде в Къркхейвън. Бих искал да ви запозная.
— Това ще бъде вълшебно.
— Да. Може би на вечеря, какво ще кажеш?
— Обичам вечерите.
— Чудесно. Добре. — Вдигнах един лист от писалището пред мен и се престорих, че чета с внимание. Беше ръководството за работа с фотокопирна машина.
Рейчъл сведе поглед и видя заглавието.
— Е, няма да ти преча — изрече тя без следа от ирония и излезе.
Десет минути по-късно минах покрай кабинета й. Щорите бяха пуснати.
Същата вечер обърнах доста халби бира. Но в „Инч“ беше уютно, компанията — приятна и с напредването на вечерта ставаше все по-приятна. Много обичах да се потапям в историите на Къркхейвън, да слушам клюките му.
Беше вече късно, когато си тръгнах. Студеният вятър брулеше лицето ми. Спрях се и вдигнах яката си. Погледнах нагоре. На небето блестяха хиляди звезди.
Къркхейвън беше прекрасно селце. Дружелюбно място. Все едно си бях у дома. Бавно слизах по склона на хълма от кръчмата. Толкова беше хубаво, че има местенце, където човек можеше да се отпусне. Последните дни бях започнал да вземам живота много на сериозно.
Прекосих моста над реката. Бях изминал няколко стъпки, когато дочух неясен стон. Спрях и се огледах. Пътят зад мен беше пуст.
Стонът се разнесе отново. Идваше от храстите долу край реката. Там беше тъмно. Може би някой беше паднал от моста.
Смъкнах се по невисокия склон и се втренчих в мрака. Зачаках очите ми да свикнат с тъмнината.
Дочух леко шумолене зад себе си и в следващия миг усетих ужасна болка в тила, след което мракът погълна всичко.
Когато дойдох в съзнание, имах ужасно главоболие. Опитах се да се изправя, но не ми се удаде от първия път. Когато най-сетне се изправих, залитнах. Гадеше ми се. Останах неподвижен, задишах дълбоко и после изпълзях горе до пътя. Добрах се до вкъщи и се стоварих върху леглото. Спах до единайсет. Когато най-сетне се събудих, главата ми се пръскаше. Позвъних на сержант Кокрейн, който веднага пристигна. Казах му всичко, което си спомнях.
— Ще направим разследване да разберем дали някой е видял непознати по времето, когато са ви нападнали — каза той. — Особено хора, приличащи на Дуги Фишър. И ще информирам инспектор Кер.
Кимнах.
— Но, момчето ми, ако бях на твое място, щях да съм нащрек. — Огледа прозорците в кухнята. — Трябва да сложиш здрави ключалки. В тази къща може да влезе всеки, който пожелае. А междувременно ще те откарам при хирурга.
Докторът ми се скара, загдето не съм извикал линейка веднага след нападението, и ми нареди да прекарам остатъка от деня в затъмнена стая. Щеше да ми се обади по-късно вечерта.
Направих както ми каза. Комбинацията от удара по главата ми и махмурлукът беше ужасяваща. Спах колкото можех повече.
На следващия ден се почувствах далеч по-добре. Сутринта отидох направо във фабриката. На бюрото ми се бе натрупала солидна купчина документи от предния ден.
Включих компютъра и проверих електронната си поща. Едно от съобщенията веднага прикова погледа ми. Беше озаглавено „предупреждение“ с дата понеделник, предния ден.
Снощи можеше да бъдеш убит. Следващия път ще бъдеш мъртъв. Спомни си какво се случи на брат ти.
Върни се в Лондон. Забрави, че съществува компания с името „Феър Систъмс“. Остани жив.