— Имаме само една точка от днешния дневен ред. — Това е следната резолюция: „Марк Енрико Феърфакс да бъде отстранен от поста управителен директор на «Феър Систъмс» и да бъде заместен от Дейвид Антъни Бейкър“. Преди да преброим подадените гласове, ще помоля Уили да прочете резултата от гласовете, подадени с пълномощно.
Настъпваше решителният момент. Сега вече щеше да се разбере как е гласувала Карън.
В стаята се възцари пълна тишина.
Уили се изправи, изкашля се и се запъна.
— О, хайде, Уили — промърморих аз.
Накрая той започна:
— Гласове в полза на резолюцията, седемстотин шейсет и една хиляди. Гласове против резолюцията, двадесет и три хиляди триста и двадесет.
Сърцето ми за миг спря да бие. Погледнах отчаяно към Рейчъл с надеждата да стане чудо.
— Мръсна кучка! — изсъска тя.
Карън бе гласувала против мен.
Рейчъл се приведе напред.
— Седемстотин шестдесет и една хиляди представляват 38,5% — прошепна тя. — Това са на практика всички публично притежавани акции, освен тези на Дженсън плюс 3,75% на Карън. Малцината гласове срещу резолюцията са на онези служители, които ги няма тук и са гласували с пълномощно.
— Значи на тях им трябват още само дванайсет процента, за да победят? — запитах.
Рейчъл кимна. Погледнах членовете на съвета: Дженсън имаше 5,7%, Соренсън — 4%, Дейвид — 2%, и Уили — 1%. Те всички щяха да подкрепят предложението. Или добавени към досегашните резултати, това възлизаше общо на 50,75%. Те щяха да победят, без значение как щеше да гласува баща ми.
Зърнах гадната физиономия на Дейвид Бейкър и ухиленото лице на Скот Уагнър. Те знаеха.
Доповръща ми се. Така се бях борил за компанията през последните няколко седмици. Бях предвидил появата на толкова много подводни камъни: банкрутът беше винаги сред възможностите, към които се отнасях изключително сериозно. Този път обаче не се бе оказало така.
И да бъда предаден от Карън!
Уолтър Соренсън прекъсна размишленията ми:
— Благодаря ти, Уили. Сега призовавам присъстващите акционери да упражнят правото си на глас. Да видим тези в полза на резолюцията?
Човекът на „Дженсън Компютър“ вдигна рязко ръка, но никой друг от работния състав не помръдна. Усетих редицата от вдигнати ръце покрай масата с членовете на съвета от лявата ми страна, но не се обърнах към тях. Погледът ми беше впит в баща ми. Той седеше неподвижен.
— Има ли още някой в полза на резолюцията?
Хвърлих един бърз поглед на Соренсън, който гледаше към баща ми.
Усетих как сълзите напират в очите ми. Бях трогнат. Татко се бе вслушал най-после в молбата ми. Той ме бе подкрепил, когато бях потърсил помощта му. Не беше негова вината, че подкрепата му нямаше да ми е достатъчна. След начина, по който се бях отнасял към него през изминалите десет години, нямах правото да се надявам на подкрепата му; сега тя бе затрогваща, особено след предателството на Карън.
— Всички, които са против?
Вдигнах ръка, както и Рейчъл, и баща ми. Хората от „Феър Систъмс“ в дъното на залата също вдигнаха ръце. Кийт дори вдигна и двете си ръце по един чисто детски начин да увеличи броя на гласовете.
Погледнах към Уили за резултата.
Сърцето ми замря.
Той се въртеше неспокойно на стола си с напрегнато лице и стискаше ръце в скута си.
Господи, изумих се аз, та нали той току-що беше гласувал за резолюцията? Внезапно проумях, че всъщност не бях проследил гласуването на хората от съвета.
Дейвид Бейкър също се бе втренчил в Уили. След няколко секунди всички в залата приковаха погледите си в него.
Той пламна. Значи още не е гласувал, осъзнах аз. Но той трябваше да гласува против резолюцията, за да спечеля. Въздържането нямаше да е достатъчно.
Колебанието му ставаше направо непоносимо. Помислих, че всеки момент може да колабира или просто да се втурне към вратата.
От дъното на залата някой извика. Беше Тери, едрият космат йоркширец:
— Хайде, счупено сметало! Дигай си ръката!
Последваха насърчителни викове от останалите му колеги.
Нещо сякаш изщрака в Уили. Лицето му се проясни, той се захили на подканянията и вдигна ръка; одобрителен рев се разнесе сред колегите му.
— Благодаря ви, дами и господа — изрече Соренсън, без да помръдне и мускулче по лицето му. — Ще те помоля да ми дадеш резултатите, когато бъдеш готов, Уили.