Той смъкна ръката си и се зарови сред листовете пред себе си. След една безкрайна минута връчи един лист на Соренсън.
— Гласове в полза на резолюцията, деветстотин деветдесет и три хиляди. Гласове против резолюцията: един милион и пет хиляди. Следователно обявявам резолюцията за отхвърлена.
От дъното на залата се разнесоха ликуващи възгласи. Обърнах се към Рейчъл. Очите й блестяха и тя ми се усмихна широко.
— Браво — каза тя.
Порадвахме се няколко секунди на успеха, преди да ни заобиколят хората на „Феър Систъмс“. Бяха наистина смели хора. Бяха избрали рискования път, в края на който можеха да се простят с работните си места. Безкрайно им бях благодарен. Никога нямаше да го забравя.
Погледнах над раменете им към залата. Представителят на „Дженсън“ събра документите си и си излезе. Човекът на Хартман се приближи до Скот Уагнър, който се заприказва с него, хвърляйки отровни погледи към мен. Найджъл Йънг мина покрай нас, спря за миг и кимна вдървено, като промърмори „браво“ и после излезе смутен. Последва го зачервеният Дейвид Бейкър. Той ме стрелна с поглед, изпълнен с наранена гордост и ненавист. Никога до този момент не го бях виждал толкова разгневен.
Хората от компанията се тупаха по гърбовете. Кийт и Тери поздравяваха Уили. Сякаш беше забил решаващия гол на финала, което в известен смисъл беше истина. На устните му имаше някаква изкривена усмивка. Изглеждаше като стреснат от сън човек, но вниманието очевидно го радваше.
— Защо го направи? — запитах го.
— Уф, не зная. Предполагам, защото не исках да ставам свидетел на поражението ви. Сигурно трябва да съм луд. Защо ли не си налягах парцалите в „Прайс Уотърхаус“?
Усмихнах се.
— Не знам, Уили, но съм много доволен от постъпката ти. Благодаря ти — изрекох аз от душа.
Малката тълпа се разпръсна. Видях баща ми да разговаря със Соренсън. Соренсън забеляза, че съм се освободил, и дойде при мен да ми стисне ръка.
— Мога ли да те видя в кабинета на Греъм за няколко минути? — запита той.
Кимнах и се обърнах към баща си. Имах толкова много неща да му казвам, но още нямах силите да ги произнеса. Накрая успях да изрека:
— Благодаря ти, татко.
Той ми се усмихна.
— Ти беше прав, че дойде в Оксфорд. А това не е нещо, което направих за Ричард. Направих го за теб. Един господ само знае как ще запазиш „Феър Систъмс“, но ти вярвам, че ще го направиш. Късмет.
Не можах да произнеса нито дума. Но знаех, че по лицето ми можеше да прочете всичко недоизречено.
За втори път ми бе оказал доверие да ръководя компанията. И аз щях да дам всичко от себе си. Заради мен, заради Ричард и заради него. Заради съсипаното ни семейство.
Той си пое дълбоко дъх.
— Ела да се видим в Оксфорд някоя неделя, ще обядваме. Доведи си и момичето — добави той, като ми хвърли поглед в очакване на отговора ми.
Забавих се за момент. Майка ми беше мъртва. Ричард — мъртъв. Цялото ми семейство в момента стоеше пред мен. Имах нужда от него. Все някога всичко трябваше да бъде простено.
Кимнах.
— Ще бъде чудесно.
Той се опита да сдържи усмивката си, докато ми отговаряше:
— Довиждане тогава. — И си тръгна.
Потърсих кабинета на Греъм Стивънс. Двамата със Соренсън вече бяха там. Стивънс ни остави, поздрави ме и каза:
— Използвайте офиса колкото искате. Само се обадете на секретарката ми, когато свършите.
Соренсън се разположи на дивана и ме покани да седна на креслото му.
Току-що се бе опитал да ме уволни и не бе успял. Чудех се как ли ще протече срещата ни, как трябваше да постъпя. Запитах се дали пак щеше да се мъчи да ме уговаря да продавам. Може би това щеше да бележи началото на една война между членовете на съвета на директорите.
Соренсън започна със спокоен глас:
— Моите поздравления, Марк. Ти току-що спечели един изключително важен вот. Както ти е добре известно, моето мнение за съдбата на компанията е съвсем различно от твоето. Но аз съм длъжен да се съобразявам с мненията на мнозинството акционери, дори и това мнозинство всъщност да е малцинство.
Кимнах, като се чудех накъде ли бие.
Той продължи:
— Аз бих бил щастлив да продължа да изпълнявам задълженията си като председател на „Феър Систъмс“. Мисля, че и двамата можем да се съгласим, че компанията е изправена пред труден период. Както ти казах преди време, в моето предложение за отстраняването ти не се съдържа нищо лично. Продължавам да смятам, че продажбата на компанията отговаряше на интересите на акционерите. Но ще те разбера, ако ти чувстваш, че за в бъдеще не можеш да работиш заедно с мен. Така че съм щастлив да ти представя оставката си като председател, ако я желаеш. Решението е твое.