Трябваше да се обадя на Карън. Почаках доста, преди тя да вдигне слушалката.
— Да?
— Карън? Марк се обажда.
— О, здравей, Марк.
— Защо гласува срещу мен?
— Защото не си прав — заяви ми студено. — Ти си като обзет от натрапчива идея с тази компания, също като брат си. Нямаш представа за действителността. Всичко е в пълен хаос. Трябва да продаваш.
Това вече ме изкара от равновесие.
— Моя работа си е дали да продавам или не. Това е компанията на брат ми, а аз съм изпълнителният директор. Не допусках, че можеш да си толкова нелоялна. Ти, която беше длъжна да застанеш до мен, ме предаде!
Настъпи тишина.
— Карън? Карън?
— Не съм длъжна да слушам крясъците ти — заяви тя и затвори.
Набрах отново номера й и зачаках, но тя не отговори.
Бяхме се събрали около масата в кабинета ми — Соренсън, Уили и аз. Следяхме прогнозата на Уили за ежедневните парични постъпления, особено в колоната „13 юни“. Това беше два дни преди изплащането на заплатите, денят в който паричните изражения от положителен придобиваха отрицателен знак. Или по-точно четиридесет и пет хиляди лири стерлинги със знак минус.
— Съжалявам, Марк, но това число наистина ме притеснява. Греъм Стивънс ми обясни задълженията ми като директор при условията на закона за шотландските компании. Една компания няма право да продължава бизнеса си, ако ръководството й е наясно, че тя е в невъзможност да се разплаща с кредиторите си. А на мен ми се струва, че само след две седмици ще се озовем в тази ситуация.
— Ще намерим пари — казах.
— Откъде?
— Има много варианти. Все ще измислим нещо.
Соренсън ме изгледа внимателно. Той беше наясно, че аз нямам никаква представа откъде ще намерим пари, но знаеше също така, че ще направя всичко, което е по силите ми, защото, както самият го беше казал, бях „куражлия“. Той взе решение.
— Добре. Давам ти срок до следващата сряда. Седем дни. Ако тогава нямам конкретни доказателства, че са осигурени определени средства, ще повикам управителя.
Изкашлях се.
— Една от възможностите е да помогнеш с част от собствените си средства.
Соренсън застина. Усетих как Уили панически се размърдва на стола до мен. Но това беше честно предизвикателство. Той беше длъжен да има някакви резерви.
— Ти самият си ми споменавал, че често си давал рамо на компании, на които си имал доверие.
Той си пое шумно дъх.
— Марк, както знаеш, аз вече имам значителен дял в тази компания, и, разбира се, директорската ми заплата също е подложена на риск. Дори нещо повече, репутацията ми виси на косъм, а тя е най-голямото ми богатство. Бих искал да ти напомня, че предпочитам продажбата. При тази ситуация би било нелогично да купувам, вместо да продавам, нали?
Не бях сигурен, че делът му е „значителен“, имайки предвид процента му, но в думите му имаше логика.
— Добре — отвърнах разочаровано.
— А сега имате подкрепата ми за следващите седем дни.
Все още се надявах, че по някакъв начин ще намерим средства. А ако не успеех, оставаше банката ми, макар че бих дал всичко да не се стига дотам.
Едва в този момент Дейвид подаде глава през вратата. Соренсън бе удържал на думата си и бе издействал официално уверение от него, че ще продължи да работи за „Феър Систъмс“ и ме приема като директор. Не бях много сигурен колко струваше тази гаранция.
— Току-що проведох един много интересен разговор по телефона — каза той.
— О, така ли?
— Беше Йоши. Той съобщи, че случайно бил в страната и искал да си уреди среща с нас.
— Чудесно — казах. — Кога?
— Днес. Казва, че ще пристигне следобед. Предлага четири часа.
— Днес, а? Не си губят времето напразно, нали? Искаш ли да присъстваш, Уолтър?
— Че как не. Само че трябва да хвана самолета в четири следобед от Единбург, за да не изпусна връзката за Сан Франциско.
— Много жалко. Щеше да е добре, ако присъстваше. Само Йоши ли е? Или води със себе си шефа си?
— Мисля, че е само Йоши — каза Дейвид. — Сигурно е било моментно решение.
— Добре. Благодаря, Дейвид. Ще видим какво има да ни каже.
— Кой е този Йоши? — запита Соренсън, изчаквайки Дейвид да излезе от стаята.
— О, прощавай. Това е Йошики Ишида от „Онада Индъстрийз“. Те са хората, с които разговаряме от известно време за лицензирането на нашия софтуер за развлекателния пазар.