— Да, спомням си. — Той се замисли за момент. — Има нещо, което чувствам, че би трябвало да знаеш.
— Да?
— Нали си спомняш, че сутринта закусихме с Уили в „Болбърни“? Точно след като приключихме, видях Дейвид да влиза в трапезарията. Не мисля, че ме видя.
— И? — запитах любопитен.
— И се срещна с един бизнесмен. Младолик. Японец. Явно се познаваха много добре.
— Йоши?
— Не знам кой е този Йоши, но този със сигурност може да се окаже същият, нали?
Той беше прав. Така и се оказа.
В четири без две минути гледах как слънцето се отразява върху морето през електронния ми прозорец. По това време една рибарска лодка си проправяше път сред вълните в залива. Бях открил, че редовното повторение на картината отначало успокояваше нервите, но впоследствие започна да ме дразни. Трябваше да я променя.
Бях сигурен, че Йоши ще пристигне точно в четири и в четири и една минута ще ми позвънят. Любопитен бях да видя какво ще се случи на срещата. Не бях изненадан, когато разбрах, че Дейвид се е срещал с японеца рано сутринта на закуска. Приказките, че случайно бил в страната, бяха пълна глупост; Йоши бе споменал, че седалището му е в Лондон. Явно Дейвид бе планирал срещата преди свикването на извънредното генерално заседание, като бе разчитал, че аз вече ще съм освободен и той ще е изпълнителният директор. Сигурно изгаряше от нетърпение да издаде изходния код, помислих.
Обадих се на Кийт. Анди вдигна телефона.
— Готов ли е Кийт? — запитах.
— Да — отвърна Анди. — Изскочи още преди четвърт час с камерата си. Сега вече трябва да е в колата си и да чака.
— Добре, благодаря ти. — Затворих телефона.
Разбира се, точно в четири и една минута отново иззвъня. Накарах ги да чакат няколко минути и след това отидох в залата за конференции. Йоши беше учтив и дружелюбен. Без шефа си и колегите край себе си той бе решил да възприеме американските си обноски.
— Добре дошли — казах.
— Радвам се, че отново съм тук — отвърна Йоши. — Благодаря ви за срещата; дадох ви съвсем малко време. Направо ме е срам, че ми се налага да хвърча така насам-натам. Това място много ми харесва. А аз не разполагам с минутка свободна за голф.
— Играете ли?
— О, разбира се. През цялото време, докато съм в Япония. А чувам, че тук предлагат чудесни условия за голф.
— Сигурно, макар и да не играя чак толкова много. А ти как си с голфа, Дейвид?
Интересно ми бе какво прави през свободното си време.
— Не съм играл от много време — отвърна той. — Имам прекалено много работа във фабриката.
Разбира се, магистрите по бизнесадминистрация не играеха голф.
Седях до Дейвид, а Йоши беше срещу нас.
— А сега, с какво можем да ви помогнем?
— Искам да поговоря с вас за две неща — започна японецът с безупречния си американски английски. — Първо, искам да ви осведомя как върви пазарът за системи с виртуална реалност. За нас е въпрос на чест да ви държим в течение въпреки предишните ни разговори. Ние сме установили връзка с една малка фирма в Япония, която разработва симулационен мениджър с виртуална реалност, които можем да използваме като основа за нашия софтуер за виртуални забави. Разбира се, не е толкова добър колкото вашия, но ще отговаря на нуждите ни.
Блъфираше. Но аз исках играта да продължава.
— Значи вие повече няма да преговаряте с нас? — запитах с равен глас.
— Точно така, Марк.
— Е, радвам се, че сте намерили задоволително решение на проблема си — изрекох. — В такъв случай обаче просто не мога да разбера какво търсите тук.
Йоши ме изучава внимателно в продължение на няколко секунди. Определено се бе надявал на нещо повече от моя страна. Знаеше, че се намираме в много затруднено положение, и се опитваше да използва това като средство за натиск. Аз обаче нямаше да му позволя. Не беше само въпрос на гордост. А и освен това бях напълно убеден, че блъфира.
— Знаем, че „Феър Систъмс“ е „на игрището“ — каза той — и че „Дженсън Компютър“ изкупува акциите ви.
Той ме погледна, но аз не му отговорих.
— Вероятно скоро ще изгубите независимостта си — продължи. — Причината, поради която аз съм тук, е, че искам да ви направя оферта за компанията ви. Вие и хората ви ще продължите да изпълнявате служебните си задължения, стига да желаете, разбира се. Ние чувстваме, че „Феър Систъмс“ и „Онада Индъстрийз“, ще направят голям тандем.