Изведнъж вече не бяхме двама бизнесмени съперници, а двама мъже, гледащи се хищно един друг. Бях по-висок от него и по-силен и той внезапно проумя, че всеки момент ще изпита силата ми.
Той разбра, че аз знам.
Отдръпна се, или по-скоро се измъкна. Отдалечи се в другия край на стаята и се обърна.
— Е, и какво, ако съм го направил? Тази компания ще има истинско бъдеще с „Онада“. След пет години японците така и така ще владеят пазара на виртуалната реалност; решат ли да правят нещо, винаги успяват. Ти си само един аматьор, нямаш дори и най-беглата представа какво всъщност правиш. Фирмата ще бъде далеч по-добре, ако аз съм управителният й директор. Това е очевидно.
— И какво точно си им разказал за компанията, Дейвид? Знаят ли всичко за нашите планове? — Бях доволен, че той не беше запознат с подробностите по проекта „Платформа“. Изпитвах силно презрение към него. — Повдига ми се от теб! Ти предаде всички работещи тук. Уволнен си! А сега изчезвай!
— Да ти го начукам! Правех само това, което имаше търговски смисъл. Ако на двама ви с Ричард това не допадаше, това си е ваш проблем!
Ричард не го одобрявал. Ричард? Спомних си голямата разправия, която са имали с брат ми в деня, преди да го убият.
— Ричард е знаел, че ти водиш тайни преговори с „Онада“ зад гърба му! И е разговарял с теб за това, нали?
Дейвид вече се беше овладял.
— Обзалагам се, че те е изритал онзи следобед — продължих.
Лицето му остана безстрастно. Стори ми се обаче, че видях злобен блясък в очите му.
— Но той никога повече не е имал възможността да направи каквото и да е. Страшно удобно, какво ще кажеш, а?
Дейвид само ме изгледа.
— Ти ли уби брат ми? — запитах го със спокоен глас.
— Не ставай смешен.
— Добре ме чу. Ти ли уби брат ми?
— Не съм длъжен да слушам тия безсмислици — избъбри и се опита да се промуши покрай мен.
Сграбчих го за ръкава.
— Почакай, Дейвид. Отговори на въпроса ми.
Той се извърна към мен.
— Не, не съм убил брат ти. Не знам защо е бил убит. Но мога да предположа. Застанал е на пътя на някого, който иска да притежава тази компания. Сега ти си им на пътя. И когато те убият, няма да пророня и сълза за теб, повярвай ми. — И с тези думи си издърпа ръката и се втурна към вратата.
Проследих го как излиза, като дишах тежко. Бях сигурен, че Дейвид беше предал „Феър Систъмс“ на „Онада“. Бях се оказал прав да го задържа във фирмата, макар и само да се убедя в това. Но дали беше убил Ричард?
Отпуснах се на един стол. Студени тръпки пробягаха по гърба ми. Никога не му се бях доверявал напълно, но в действителност дори и през ум не ми беше минавало, че може да се окаже такава отрепка. И ако той беше убил Ричард… И сега отново ме заплашваше?
Не знаех.
Отидох в кабинета на Рейчъл.
— Дейвид повече няма да е сред нас — казах.
— Защо?
— Уволних го.
— Какво? Защо?
— Ти беше права. Той е сключил сделка да им предаде „Феър Систъмс“, като в замяна те го направят управителен директор. Но тя е била с „Онада“, а не с „Дженсън Компютър“. — Разказах й подробно за срещата ни с Йоши. — И моето предположение е, че Ричард го е разбрал тъкмо преди да загине.
— Господи! — възкликна Рейчъл. — О, господи! Мислиш, че той е убил Ричард?
— Не знам. Възможно е.
— Трябва да си много предпазлив. Страх ме е за теб, откакто те нападнаха и получи онова гадно съобщение. Искам да кажа, ако Дейвид е убил Ричард…
— Той не би бил чак толкова глупав, че да посегне и на мен.
Точно в този момент Кийт подаде главата през вратата.
— Направи ли снимките? — запитах.
— Да. Ще ги проявят много бързо. Тази вечер ще ги имаш.
Рейчъл повдигна вежди.
— Тъкмо се чудех дали някой от редовните посетители на „Инч“ ще разпознае приятелчето ни Йоши — обясних.
— Да, това ще бъде наистина интересно. — Рейчъл поклати глава. — Още не мога да приема, че Дейвид е способен да сключи такава сделка с „Онада“.
— Е, направил го е. И сега го няма. Но ще накараме и японците да съжаляват горчиво за това. Какво мислиш за тази японска компания с новия симулационен мениджър?
— Празни приказки.
— Сигурна ли си?
— Блъфират. Йоши каза, че симулационният мениджър бил в процес на разработка, нали? Ако е така, тогава значи имат месеци до последните изпитания. А може и години. Ако съществуваше японска фирма с по-добър продукт от нашия, готов за пазара, „Онада“ щяха да забравят, че съществуваме. А и слуховете за това щяха вече да са се разнесли.