Выбрать главу

— Ревнуваш ли? — попита Ричард.

Повдигнах рамене.

— Вероятно. Снощи го видяла и това я разстрои много. Мислех, че след толкова време влиянието му върху нея ще е изчезнало.

Ревнувах, разбира се. През цялата година безуспешно се опитвах да преодолея това чувство. Надявах се, че любовта на Карън към мен ще надделее над страстта й към този мъж. Но се страхувах, че това няма да стане.

— Извинявай за нетактичния въпрос — каза брат ми.

— Не се тревожи, нямам нищо против. — И наистина нямах. С брат ми често си говорехме за неща, които бяха трудни за споделяне с други хора.

Влязохме у дома и Карън ни посрещна.

— Здравей, Ричард — каза тя, поднасяйки бузата си. Въпреки че беше с избелелите си джинси и една моя стара бяла риза, тя пак изглеждаше елегантна.

— О, Марк. Брайън тъкмо си тръгва. Мисля, че ще иска пари — прошепна тя. — Бихте ли ме извинили. Сега ще бъде готова вечерята. Има отворена бутилка сансере, Ричард.

Брат ми наля две чаши и допълни тази на Карън, а аз потърсих Брайън.

Той прибираше четките си в стаята за гости. Беше дребен мъж, но жилест и способен, след като бе съумял да организира бандата главорези, които работеха под ръководството му в един отличен екип. Беше се поддал на чара на Карън и нямаше нищо против да пипне тук-там нещата, които според нея не бяха съвсем наред. Тя бе открила, че той е бивш затворник, върнал се в правия път. Във второто малко се съмнявах, но той наистина се бе справил бързо и добре.

— Оставих сметката върху кухненската маса — каза той. — Ще мина да си прибера парите утре вечер, ако нямате нищо напротив. И, а-а, нали ще бъде в брой, Марк?

— Разбира се — отвърнах, като се чудех как да намеря две хиляди лири в брой до утре вечер. — Благодаря ти, Брайън. Свърши наистина чудесна работа. Приятна вечер.

Когато се върнах в кухнята, заварих на масата чудесно агнешко къри.

— Къщата ми хареса, Ричард. Не е като онези дупки, които обитаваше.

Усмихнах се. Имаше право.

— Разбира се. Завеси във всяка стая. — В действителност това беше малко излишен лукс, за който бе настоявала Карън, тъй като прекарваше повече време у дома. Повечето крушки също се бяха сдобили с абажури.

— Какъв беше целият този шум днес следобед? — запитах Карън.

— Нали ти казах, че всички мислят само за реорганизацията. Е, смятам, че Джак иска да уволни Сали, за да покаже, че икономисва от разходите. Това наистина ме ядосва. Тя действително няма богат опит, но съм сигурна, че след време ще си стъпи на краката.

— Ед твърди, че подготовката й е добра — казах.

— Е, да се надяваме, че скоро ще има възможност да го покаже. Уф! — възкликна тя. — Не мога да го понасям този Тенко. В това отношение си късметлия, Ричард. Имаш собствена компания и не ти се налага да търпиш такива хора.

Той се изсмя.

— В малките компании хората не са ангели. Мога да те уверя в това.

— И как се справя малката ни компания? — запита Карън. Тя наричаше „Феър Систъмс“ „Нашата малка компания“, защото това беше наистина така. Двамата с нея притежавахме 7,5 процента от нея.

— Наистина е добре — оживено изрече Ричард. — Имаше голяма борба, но мисля, че вече сме близо.

— Близо до къде?

— Спомняте ли си, когато инвестирахте преди година и ви казах, че целта ми е да осигуря по една система за виртуална реалност за всяко бюро и във всяка къща? Е, мисля, че това ще стане съвсем скоро.

— Какво, значи ще изхвърлим микровълновата печка и тостера, като ги заменим с машина за виртуална реалност?

— Не — отвърна с усмивка той. — Но след година всеки собственик на персонален компютър ще може да си купи система за виртуална реалност. И в рамките на пет години това ще бъде реалност за всички.

— В какво се състои голямото откритие? — запитах.

— Страхувам се, че засега не мога да ви кажа. Но ще бъде нещо грандиозно.

— О, хайде, кажи ми.

— Съжалявам. Наистина е строго поверително. Това, за което говоря, ще промени цялата индустрия за виртуална реалност и начина, по който тази технология въздейства на всички ни. А аз нямам правото да изнасям информация за това извън малкия кръг от служители на компанията, които са посветени.

Дискретността му ме засегна. Все пак можеше да ми има доверие.

— О, това е чудесно! — възкликна Карън, потривайки ръце. — Значи акциите ни отново ще скочат.

Тази история си имаше и своето предисловие. Преди година Ричард ми се обади отчаян. „Феър Систъмс“ останала почти без пари, но една емисия на лондонската фондова борса имаше за цел да събере още средства. Изведнъж обаче брокерите на компанията я бяха изтеглили от обръщение с аргумента, че условията на пазара не били съвсем подходящи. „Феър Систъмс“ беше на косъм. Перспективите на компанията бяха отлични, но всичките пари, които правеше от нарастващите продажби на съществуващите продукти, отиваха за нови разработки.