Рязко отворих очи. Компютърът ми продължаваше да бръмчи и документите бяха пръснати по цялото ми бюро. Вратът ми беше схванат. Погледнах часовника си: три и половина! Бях заспал на работното си място. Изгледах отчаяно купчината документи, която ми оставаше да обработя, и реших, че сега просто не съм в състояние да правя каквото и да било. Беше време да се прибирам у дома и да спя.
На излизане надзърнах в софтуерното. Светлините не бяха угасени и аз се запитах кой ли можеше да работи по това време. Залата беше спокойна и тиха. През електронния прозорец дърветата се поклащаха под вятъра на пълната луна. Беше малко нереално. Мярнах силуета на Рейчъл през щорите на кабинета й в дъното на залата. Седеше пред компютъра си. Помислих си дали да не вляза и да й пожелая лека нощ, но бях прекалено уморен и си излязох.
На следващата сутрин отидох на работа едва в десет, но въпреки това пак се чувствах разнебитен. Тъкмо отпивах от кафето си, когато Рейчъл почука на вратата ми.
— Хубаво нещо е човек да си поспи до късничко, а?
— Не знам как го правиш — казах. — Ако аз работя след десет вечерта, на следващия ден съм жив труп.
Рейчъл се ухили.
— Просто ти липсва живец. За мен най-доброто лекарство е да спя колкото мога всеки път, когато мога да си го позволя. Снощи например съм спала десет часа подред.
Изсмях се.
— Не можеш да ме заблудиш. Видях те.
Рейчъл придоби озадачен вид.
— Видял си ме?
— Да, в три и половина тази сутрин. Работеше в кабинета си.
— Ти си сънувал.
— Какво искаш да кажеш? Видях те през щорите. Работеше си.
— Но снощи си легнах много рано. Трябва да е бил някой от другите. — Добави замислено: — Чудя се само какво може да са правили в кабинета ми?
Отидохме до софтуерното.
— Снощи някой от вас да е работил до късно, момчета? — запита тя.
Всички я изгледаха озадачено.
— Не — отвърна Анди. — Аз бях последен и си тръгнах някъде към десет. — Десет вечерта беше рано за тези хора.
— Не видяхте ли някого в кабинета ми?
— Не — повдигна рамене той.
— Сигурен ли си в това? Нямаше ли още някой там?
Анди вдигна ръце. Изглеждаше леко оскърбен.
— Прощавай, Анди, не те обвинявам в нищо. Но Марк ми каза, че снощи в три часа е видял някого в кабинета ми.
— Е, никой от нас снощи не е бил тук — заяви той.
Рейчъл ме изгледа разтревожено. Погледнахме в кабинета й.
— Има ли някакви следи? — запитах.
Тя се огледа, като внимателно провери за евентуални следи от чужди лица. Приближи се до един компютър в ъгъла. Познах го веднага. Това беше компакът на Ричард.
— Това е било размествано. Сигурна съм, защото оставям клавиатурата от тази страна тук. Сега е право пред монитора. Някой е бил тук!
— Кой би посмял да се вмъкне?
— Дуги! — възкликна тя. — Това е само Дуги! Не може да не си зърнал брада, нали?
— Разбира се, че не, защото в противен случай щях да разбера, че не си ти! — Опитах се да си припомня силуета, но не успях. В онзи момент бях толкова уморен и освен това дори не бях допуснал, че може да не е Рейчъл. — Може и да е бил той — казах. — Но честно ви казвам, че може да е бил и всеки друг.
— Господи! — простена тя и се втурна навън. — Всички ме чуйте — извика тя. — Веднага спрете, каквото и да правите! Дуги е бил тук снощи. Не знам точно къде се е отбивал или какво е правил, но искам всички да си проверите внимателно компютрите за всякакви вируси. И никой да не изпраща никакви файлове, докато не изясним всичко. Никаква електронна поща, нищо. Кийт, съобщи на всички за случилото се. Анди, ти провери сървърите и защитната стена.
Програмистите веднага се раздвижиха. Много от тях бяха силно разтревожени.
— Един господ само знае какво сме загубили — каза Рейчъл. — Не е чудно, че момчетата са изплашени.
Върнахме се в кабинета й и тя включи компютъра на Ричард. Наблюдавах пръстите й по клавиатурата. Очите й следяха внимателно екрана. След двадесетина минути тя се отпусна на стола.
— Не мога да открия нищо. Изглежда чисто. А сега да видя как е моята машина. Дуги веднъж се вмъкна в системите ни — каза, докато проверяваше компютъра си. — Но той го направи тогава, като се вмъкна по телефонните линии отвън. Затова инсталирахме една защита, наречена защитна стена, през която да протичат всичките ни комуникации с външния свят. Така защитата ни срещу външни похитители се улеснява много. — Тя замълча за момент, загледана в екрана си. — Но ако той се е вмъкнал в самото здание, това вече е съвсем друга работа. Тогава може да подава файлове по мрежата отвътре.