— Не. Нищо до този момент. А и не очаквам. Всичко, с което разполагаме, са вашите свидетелски показания, а те не струват кой знае колко.
— Но аз го видях!
Кер разтърка очите си.
— Не. Видели сте фигура, която сте взели за госпожица Уокър. С това няма да стигнем далеч в съда, повярвайте ми.
Повярвах му.
— Значи няма да го арестувате?
— О, ще го закопчаем. Поставили сме екип пред квартирата му. И когато го пипна, ще разбера какви ги е замислил.
— Да имате някакъв напредък с нашия приятел Дейвид Бейкър?
— Намерил си е адвокат. Не иска да отговаря на никакви въпроси. Заявява, че ще подаде оплакване в съда за неправомерно уволнение и скоро ще получите призовка. — Полицаят седна на един стол. — Не знам. Според мен Фишър е нашият човек. Ах, само да не е бил включен в компютърната мрежа по времето, когато брат ви е загинал.
Хвърлих поглед към Рейчъл.
— Това е най-просто за фалшифициране — каза тя.
Кер се изправи.
— Но той ни показа пароли, адреси и всичко останало.
— Повярвайте ми — каза Рейчъл. — Дуги и приятелчетата му могат да фалшифицират буквално всичко. Ако ми покажете какво сте открили, аз ще ви покажа как се прави.
Той потри ръце.
— Имате го. Знаете ли — каза, усмихвайки се за пръв път, — мисля, че вече свиваме кръга.
Бдителното око на органите на властта във Файф вече беше приковано в Дуги Фишър.
Когато Кер си тръгна, компютърът ми нададе звуков сигнал. Бях получил съобщения по електронната поща.
Хей, Феърфакс!
Пипнах те. С това, което знам „Феър Систъмс“ е свършена.
Сбогом!
ЛПСС
Проклятие! Дуги все пак бе успял да извърти някакъв номер.
23.
Всички работеха през почивните дни, дори и да знаеха колко илюзорни са шансовете да получат полагаемото им се възнаграждение. Аз също бях там в събота и неделя. Имаше толкова работа за вършене. Освен това се радвах, че имам причина да не се срещна с Карън в Лондон.
Разговорът ми с нея по телефона беше кратък; и двамата бяхме учтиви, но студени. Реших да не й казвам за срещата си в Лондон. Надявах се да свършим работата за един ден и да се приберем вечерта; не исках да прекарвам нощта с нея. Още й бях ядосан за онова гласуване на извънредното заседание.
Разговарях с Кер. Те бяха арестували Дуги и претърсили квартирата му, включително и компютъра му. Не бяха открили обаче нищо. Бяха го задържали в участъка двайсет и четири часа, но след това бяха принудени да го освободят. Доказателствата бяха прекалено слаби, дори и по обвинение с влизане с взлом. Гласът на Кер звучеше дори по-мрачно и от обичайното.
От „Сега“ отговор не получихме, но ни се обадиха от „Нинтендо“ в събота сутринта. Съобщаваха ни, че нямат нищо напротив да разговаряме, но нищо повече. Надявах се това да е достатъчно.
Двамата с Рейчъл се приземихме на „Хийтроу“ рано сутринта в понеделник. Исках да хвана Стив Шварц преди срещата ни с Йоши. Беше хубаво, че Рейчъл е с мен; имах нужда от съюзник.
Взехме метрото до Ситито. В „Харисън Брадърс“ уговорих портиера да даде пропуск на Рейчъл и взехме асансьора до борсовия салон на втория етаж. Погледнах към бюрото на Карън. За щастие столът й беше празен.
Стив се бе вглъбил в диаграмите си и поне пет минути изобщо не усети присъствието ми. Той чертаеше с мишката паяжината от линии, обозначаващи поддръжка и съпротива върху диаграмата за една от акциите, при които имаше голяма позиция.
Рейчъл го гледаше в захлас, опитвайки се да разбере какво прави.
Изчаках го да свърши и го представих на Рейчъл. Той се усмихна учтиво и веднага беше бомбардиран от въпроси за това, което правеше.
На Стив явно му допадна този разпит и след малко разбрах, че щяха да си говорят така цял ден, ако не ги спра.
— Нали си казал, че имаш нещо за мен, Стив.
— О, да — отвърна той, опомняйки се. Възбудата изчезна от лицето му. Приведе се напред, като се озърна. Никой не ни обръщаше внимание. Гласът му се снижи до шепот: — Става въпрос за твоя приятел Хартман. По всичко личи, че Комисията по ценни книжа и борсите скоро ще му загреят задника.
— Това не ме изненадва. — Комисията се занимаваше с разследването на фалшификациите с ценни книжа и злоупотребата с вътрешнофирмена информация. Съдейки по това, което бях чувал за него, той им беше просто естествена цел.