Някой ме докосна по рамото. Рейчъл ми подаваше чаша пълна с уиски. В другата си ръка държеше чаша с червено вино. Поех чашата, неспособен дори да й благодаря, и я пресуших. След малко тя отново ми я напълни.
Рейчъл седна на един стол в ъгъла с бутилката вино до себе си и отправи поглед към мен. Внезапно осъзнах присъствието й, но не можех да разговарям с нея. Не точно в този момент. Седнах на стола си, приведох се напред и се втренчих в килима.
Кой, по дяволите, можеше да е този педал? Какво знаех за него? Че е по-възрастен от мен. Че познава Карън от няколко години.
Боб Форестър? Може би. Не беше ли споменал Джак Тенко, че шефът имал големи мераци към нея? Значи последните два месеца тя направо е била луда по него. Къде са ми били тогава очите? А аз само преди няколко часа бях разговарял с него!
Но ако беше той, защо тогава настояваше толкова много да се върна в Лондон?
Не бях в състояние да разсъждавам. Първият изблик от гняв вече отшумяваше. Спомнях си отделни моменти с Карън: вечерите, на които бяхме ходили заедно, как флиртува с някой клиент по телефона, пламтящото й лице в кръчмата „Инч“. И всички тези образи, които бях съхранил, сега бяха покрити с черен ореол.
— Трябва да си легнеш — обади се по едно време Рейчъл.
Кимнах, изправих се и вдървено заслизах надолу. Спрях пред вратата си, усмихнах се слабо на Рейчъл и влязох.
Това легло обаче не искаше да ме дари със сън. Грабнах едно одеяло и се запътих към дивана на горния етаж.
Двамата с Рейчъл се прибрахме в Шотландия, без да си кажем дума. Тя ме остави да размишлявам, а аз имах за какво да мисля.
Вях загубил Карън, макар че не бях сигурен дали изобщо някога е била моя. Чувствах се глупак, и то използван глупак. Гневът ми не ме напускаше. Гордостта ми беше наранена. Какво толкова бе видяла в тоя голям пън Форестър? Или който и да беше. Колкото повече си мислех за това, толкова повече проумявах, че можеше да е всеки.
В същото време обаче бях страшно изненадан от чувството за свобода. Карън не беше лесна за разбиране. Бях хвърлил толкова много усилия за нашата връзка и макар че ми бе изглеждало, че си струва, когато нещата бяха вървели сравнително добре, беше ми хубаво да си мисля, че вече няма да се притеснявам за нея. Имах си достатъчно свои проблеми.
Седнах в кабинета си и се загледах в електронното море. Смъртта на Ричард ме бе покрусила. Нямаше да позволя раздялата с Карън да ми въздейства по този начин. Понякога се чувствах като дъска, подхвърляна от вълните в крайбрежните скали. „Онада“, „Дженсън“, Хартман, Бейкър, Дуги. Те всички ми тровеха живота, тровеха ми и компанията. Някой, вероятно един от тях, бе заплашил да ме убие. Беше само въпрос на време да осъществи заплахата си.
Единственото нещо, което до този момент успявах да постигна, беше да реагирам на събитията.
Това обаче нямаше да продължава все така.
Казах на Рейчъл какво възнамерявам да направя. Тя се запали веднага по идеята.
Първо позвъних на Хартман. Уредих си среща с него в кантората му в Ню Йорк в четвъртък.
После се обадих в Комисията по ценните книжа и борсите във Вашингтон. Казах, че искам да се срещна с тях, за да обсъдя една информация, с която разполагам, за търговия чрез вътрешнофирмена информация в компанията си. И с тях си уговорих среща в Ню Йорк.
След това дойде редът на „Дженсън Компютър“. Петък в Пало Алто.
За Бейкър и Дуги не бях сигурен. По-добре да ги оставех на полицията. Трябваше да кажа на Кер за посещението на Йоши в „Инч“. Тъкмо се канех да звъня на сержант Кокрейн, когато Сюзан ми каза, че инспектор Кер ме чака долу.
— Веднага го изпрати при мен.
Той имаше уморен и сериозен вид. Придружаваше го един по-млад мъж в елегантен костюм.
— Това е инспектор Морланд от Единбург.
— Добър ден, инспекторе. Ще пиете ли кафе? — предложих. — Имате вид на човек, който наистина се нуждае.
— О, да, не е лъжа — каза Кер. — С три лъжички захар.
Морланд само поклати глава.
Отидох до автомата за кафе и се върнах с две чаши.
— Какво мога да направя за вас? — запитах.
— Дуги Фишър е мъртъв — каза Кер. — Убит.
— Какво?
— Намерили са го в колата му в подножието на една крайбрежна скала. Един минувач го зърнал при отлив. Изглежда, някой го е удушил и после е откарал там тялото с колата му, за да се отърве от него.
— Кога е станало това?