— Снощи. За последен път е бил видян в единайсет в една местна кръчма с негови приятели. Казал, че отива да се срещне с някого. Очевидно е имал уговорена среща.
— Имате ли някаква представа кой може да го е направил?
Кер въздъхна.
— Не. Все още не, на този етап. Но инспектор Морланд и колегите му работят упорито върху случая.
— Мислите ли, че има връзка със смъртта на Ричард?
— Все още не знаем. Но проверката очевидно си струва. Кучето на Дуги беше затворено в спалнята му, което предполага, че той е посрещнал някого в жилището си и после са излезли. Може дори да са го убили вътре. До този момент не сме успели да открием и следа от бележка за някаква среща. В дневника му няма нищо.
— И никой нищо не е видял?
— В онзи район на Единбург обикновено има много хора по това време на вечерта. Едва ли на някого би му хрумнало да обърне специално внимание на някой непознат. Разполагаме с непълните описания на шест души, като се започне с момиче на петнадесет и се стигне до мъж на петдесет и пет. О, да, и на мъж приблизително на тридесет години с тъмна коса.
— Аха, разбирам. Затова ли искахте да разговаряме?
Морланд се прокашля. Той бе слушал с неодобрение разказа на Кер. За него аз бях най-малкото под подозрение.
— Къде бяхте миналата нощ, сър?
Примигах при спомена. Как се вмъквам в собствената си спалня и заварвам бельото на приятелката си разпръснато по целия под.
— Бях си у дома в Лондон. Тази сутрин се върнах в Единбург. Я почакайте, аз вероятно още пазя бордовата карта. — Измъкнах я от джоба си и я показах на Морланд, който я огледа внимателно.
— Благодаря ви, сър. Имате ли някакви свидетели, с които можем да поговорим, за да потвърдят думите ви?
— Да. Рейчъл Уокър беше там. Също и бившата ми приятелка Карън Чилкът. — Кер повдигна вежди при думите ми.
— Инспектор Кер вече я познава.
Той кимна на Морланд.
— Имате ли някаква идея защо е бил убит Дуги Фишър? — запита Морланд.
Поклатих глава и хвърлих поглед към Кер.
— Не, никаква. Почакайте за момент. — Измъкнах разпечатката на съобщението от лигата, изпратено ми по електронната поща в деня след взлома във фабриката. — Виждали ли сте това? — Морланд кимна. Бях изпратил копие на Кер. — Между другото, успяхте ли да му предявите обвинение за този взлом?
— Не — отвърна Кер. — Не разполагахме с достатъчно доказателства. Но честно да ви кажем, ние се интересуваме много повече дали можем да установим връзка между него и убийството на брат ви.
— Твърде е възможно да го е направил — казах.
— Възможно е. Нямате ли представа за какво намеква тук? — запита Кер, гледайки съобщението от електронната поща.
— Не, никаква. Макар че както звучи, това може за причини голяма вреда на „Феър Систъмс“.
— Е, каквото и да е, трябва да е важно. А и аз не бих се изненадал, ако Дуги е бил убит заради притежаването му. Все още не знаем причината, поради която е бил убит брат ви. Но сме сигурни, че убиецът е бил човек, когото е познавал. Вероятно брат ви е разполагал със същата информация като Дуги. Може би е бил убит от същия човек.
Изглеждаше правдоподобно.
— Има още едно нещо, което трябва да ви кажа — изрекох внезапно, облян в руменина.
Измъкнах снимката от едно чекмедже.
— Това е Йошики Ишида. Той работи в „Онада Индъстрийз“, японската компания, подкупила Дейвид Бейкър да ги подпомогне да погълнат „Феър Систъмс“. Редовните посетители в „Инч“ го разпознаха като Хиро Судзуки, когото вие търсите.
Кер грабна фотографията.
— От колко време разполагате с нея?
— Около седмица. — Вече пламтях като божур.
— И защо не ни я показахте досега?
— Исках собственоръчно да я покажа на Йоши. Той твърди, че бил тук само за уикенда да поиграе голф. Аз обаче мисля, че е имало и още нещо. — Не можех да им кажа повече. Не му беше времето. Разпитът им на Йоши можеше да застраши преговорите ни. Това беше нещо, което не можех да подложа на риск.
Кер беше ядосан.
— Слушай, момчето ми. Когато искам информация като тази, ти веднага ни я даваш, ясно ли е? Ние ще задаваме въпросите.
Вдигнах ръце.
— Добре, добре, няма да се повтаря.
Той се надигна да си ходи, като взе снимката със себе си.
— Някой е убил Ричард и Дуги, защото са му пречели. На мен ми се струва, че и вие пречите на някои хора. Така че моят съвет е да внимавате повече.