Выбрать главу

Бяхме съпроводени през лабиринт от тесни коридори до една зала за конференции. Там ни очакваха четирима души. Когато влязохме, всички станаха на крака. Една жена ми протегна ръка.

— Добро утро, Марк. Казвам се Адел Стивънсън. Разговаряхме с вас по телефона. — Тя беше на около четиридесет, с живо, интелигентно лице. — Това е моят колега Майк Лавал, адвокат от филиала на комисията във Вашингтон. А това са Тони Чачия и Дан Джилиган от кабинета на главния прокурор на САЩ в Ню Йорк. Ние ръководим съвместно това разследване. Моля, седнете.

Двамата с Рейчъл седнахме. Бях заинтригуван от факта, че в разследването вземаха участие и комисията, и кабинетът на главния прокурор на САЩ в Ню Йорк. Стив имаше право, това не беше просто едно обикновено разследване.

— Благодаря ви, че се отзовахте на молбата ми за среща — започнах.

— Всъщност ние сме ви задължени, загдето сте изминали толкова път. И повярвайте ни, страшно ни интересува онова, което имате да ни съобщите.

— Както вече знаете, аз съм действащ управителен директор на „Феър Систъмс“. Както може би знаете, че брат ми беше убит преди два месеца.

— Да, научихме за това от полицията в Шотландия. Съжаляваме.

— Благодаря ви. Не знам само колко ви е известно за „Феър Систъмс“?

— Приемете, че не знаем почти нищо. Разкажете ни от самото начало.

И аз започнах с историята на компанията след смъртта на Ричард и интереса, проявен към компанията ни от „Дженсън“, „Онада“ и Хартман. Казах им, че съм сигурен, че активността в търговията на акциите сочи акумулирането на незаконни дялове, изграждани от Хартман и вероятно от „Дженсън Компютър“. Разказах им също така за подозренията на брат ми, че цената на акциите е станала обект на манипулация и за убийството му.

И четиримата слушаха внимателно, като си водеха бележки.

— Съвпада ли това с онова, което ви е известно? — запитах.

— До голяма степен. Вашият разказ ни беше особено полезен. Трябва да съберем колкото можем повече доказателства, преди да пристъпим вече към действие.

— Дочух, че разследвате Франк Хартман?

Адел се навъси.

— Да. Но се опитваме да го държим в тайна. От две години го държим под наблюдение. След като Боевски си получи заслуженото през 1987, търговията с вътрешнофирмена информация не престана, просто мина в нелегалност. Хората по-рано не се криеха и въпреки това ни трябваха години, преди да ги осъдим. Е, сега вече те поумняха. От движението на цените на акциите все още можем да разбираме кога се търгува с вътрешнофирмена информация; в действителност ние сме разработили сложни компютърни програми, с които да ги разкриваме. Но е страшно трудно да се разбере кой стои зад това, а още по-трудно е да се докаже. Но въпреки това името на Франк Хартман е замесено в голям брой случаи. Така че сме задействали план, чрез който ще можем да го заловим. — Стивънсън се бе привела напред. — Не искаме да бързаме, като използваме същите методики, с които спипахме Боевски накрая. Ние притискаме слабите звена във веригата. Предлагаме им имунитет, ако са съгласни да ни предават информация и да свидетелстват евентуално срещу Хартман. За последните три години сме разкрили три дребни търговци на ценни книжа, търгуващи с вътрешнофирмена информация. През април ни се обади брат ви, Ричард. Той подозираше, че в търговията с акциите на „Феър Систъмс“ има замесена вътрешнофирмена информация. Беше направил един много сложен статистически анализ, който според него подкрепял твърдението му.

— Значи Ричард се е свързал с вас? Това не го знаех.

— Да. Говорихме по телефона малко преди да загине.

— А анализът му откри ли нещо?

— Нашите системи не откриха нищо съмнително в търговията с акциите на компанията. Анализаторите ни обаче твърдяха, че брат ви може да има право. — Тя се усмихна. — Честно казано, те интегрираха някои от идеите му в нашите системи. Така или иначе, оттогава държим компанията под око. Както вече сте разбрали, Франк Хартман върти незаконна търговия, за да натрупа дял.

— Можете ли да го докажете?

— Трудно. Много е трудно да се докаже, че всички офшорни фондове, които закупуват вашите акции, са свързани в едно цяло. Нито можем да докажем, че Хартман разполага с някаква вътрешнофирмена информация. Има ли нещо, което той би могъл да знае за „Феър Систъмс“, което да не е публично достояние? Нещо, което би могло да накара акциите да скочат?