Тъкмо щях да я поправя, когато спрях. Погледнах към Рейчъл. Тя също ме погледна. Ъгълчето на устата й се изви нагоре.
— Да, двойна — казах.
— Добре, ето ви картата с ключа. Стаята ви е на третия етаж. Всичко е готово.
Качихме се в асансьора. Изведнъж ме обзе някаква нервност и едновременно с това възбуда. Усмихнах се слабо на Рейчъл. Не си казахме нищо.
Стоварих куфарите на пода в стаята.
— Чудесно е — каза Рейчъл, докато обикаляше. Отвори шкафа, където беше поместен телевизорът, и провери съдържанието на едно минибарче. После изчезна в банята.
Не бях сигурен какво да правя със себе си, затова застанах до прозореца, вглеждайки се в хотелския паркинг и оживеното кръстовище до него. Сърцето ми щеше да изскочи. Опитвах се да бъда съвършено неподвижен, да я чакам.
Чух вратата на банята да се отваря и да се затваря зад мен и почувствах присъствието й до себе си.
— Няма кой знае какво за гледане.
— Аха.
Обърнах се към нея. Тя ме погледна. Бе загубила обичайната си самоувереност. Поруменя цялата; шията й пламна. Отметнах косата от лицето й и я погалих по бузата.
Усмихна ми се, сладка и щастлива усмивка, обърканост и нервност. Вдигна големите си кафяви очи към мен. Приведох се и я целунах. Устните ни се докоснаха нежно. В следващия миг тя жадно ме придърпа към себе си и ме зацелува силно.
Ръцете ми се протегнаха към гърдите й. Тя се дръпна от мен и направи опит да издърпа фланелката през главата си. Не стана от първия път и двамата се разсмяхме. Обхванах пълните й гърди в шепите си и усетих как зърната й се втвърдяват под дланите ми.
— Ела — прошепна дрезгаво тя, придърпвайки ме към леглото.
Любехме се трескаво, без да познаваме още тялото на другия, като и двамата изгаряхме от желание. По-късно тя се сгуши в прегръдката ми. Нежно я галех.
Дълго време прекарахме така в приятна и отморяваща тишина. После тя се размърда.
— Жадна съм.
Скочи от леглото и изтича до минибара. Следях я с поглед. Изглеждаше съвсем естествена без дрехите си. Искрена. Прозрачна. Тя взе бутилка вино и две чаши. Подаде ми едната и седна до мен с кръстосани крака. Протегна се за цигарите си и тъкмо щеше да запали, когато се спря.
— Имаш ли нещо против?
— Не, нямам.
— Сигурен ли си?
Усмихнах се на внезапната й загриженост.
— Не се притеснявай.
Погледнах черната й фланелка и панталоните на пода.
— Харесват ми летните ти дрехи — казах. — Дори и да беше трудно да ти ги свалим.
Рейчъл се ухили.
— Надявам се да ти харесат. Подбрах ги специално.
— Какво? Заради мен?
— Да, заради теб.
— Не знам — изсмях се. — Жените са толкова лукави.
— О, не. Просто работата е там, че мъжете са толкова лесни за манипулиране.
Усмихнах се. Представата за изкушаващата ме Рейчъл ми допадна много. Тя имаше вълшебно тяло. Бях поразен, когато за пръв го видях без дрехи.
— Можем ли да го повторим? — запитах.
— Какво, сега ли?
— Не сега. Утре. Вдругиден. Следващата седмица.
— Да, разбира се — изрече Рейчъл широко ухилена. — Но какво му е лошото, ако го направим и сега?
Казах си, че няма нищо лошо, и отново го направихме, бавно, нежно, опознавайки се един друг.
След това заспах почти мигновено.
Няколко часа по-късно се събудих. Беше 4:15 сутринта. В Шотландия беше обед. Гледах Рейчъл как спи до мен, дишайки нежно, с леко отворени устни и лице, непомрачено от нищо в съня, заобиколено от черната грива на косата й.
Чувствах се спокоен и въодушевен в същото време. Не изпитвах никакви угризение по отношение на Карън, нито ми липсваше. Беше ми толкова хубаво с човек като Рейчъл до мен, пряма, жена, която знаеше какво иска, а това, което искаше, бях аз.
Клепачите й трепнаха, тя отвори очи и ми се усмихна.
— Здравей — каза.
— Здравей — отвърнах и се наведох да я целуна.
25.
Къщата на Соренсън се намираше в Лос Алтос Хилс, едно градче на около десет километра от Менло Парк, от другата страна на студентското градче на Станфордския университет.
Карахме по един спокоен път, който се виеше през дърветата. Къщите изглеждаха по-големи от всички други виждани до този момент. Пътят накрая влезе в задънен участък с пощенска кутия с името на Соренсън.