— Добре — казах. — Но защо тогава на някого ще му е притрябвало да убива и нас?
— Защото явно и ние разполагаме с нея.
Размислих над думите й.
— Може и да си права. Но каква ще е тогава тази информация?
— Не знам — въздъхна Рейчъл. — Знам само, че е много важна. Дуги каза, че тя може да унищожи „Феър Систъмс“. Следователно можем да приемем, че и ние разполагаме с нея, но просто не осъзнаваме значението й.
— А какво ще кажеш за онзи списък от компании, който ни дадоха от комисията?
— Мислех и за тях. Знаем, че и Ричард е имал списъка. А сега, както казваш, и ние разполагаме с него. Но не сме сигурни дали Дуги го е имал. А това е информация, с която разполагат и самите власти.
Дълго време седяхме мълчаливо. Колкото повече мислех над теорията на Рейчъл, толкова повече ми изглеждаше смислена. Така че какво се е намирало в къщичката за лодки, после у Дуги и накрая у нас?
— Компютърът на Ричард! — възкликнах изведнъж аз.
— Какво?
— Каквато и да е била тази информация, Ричард не може да не я вкарал в някой файл в компютъра си. Претърси ли всичките му файлове?
— Само някои от тях. Нямах време. Те са толкова много.
— Е, обзалагам се, че е там някъде. Пожарът, причинен с цел да унищожи компютъра, но аз успях да го спася. А тогава, когато Дуги се е вмъкнал във фабриката, той е копирал файла от компютъра и го е прочел. Трябва да е изнудвал някого с тази информация и затова е бил убит. А сега компютърът е в кабинета ти!
— Да тръгваме!
След като стигнахме, Рейчъл включи компютъра на Ричард.
— Ха! Ти беше прав. Твърдият диск е реформатиран.
— Как е могло това да се случи?
— Дуги е оставил някаква програма със задача да форматира диска, но замаскирана. Всичко би изглеждало нормално за някакъв период, да кажем седмица. И тогава програмата задава командата на компютъра да форматира твърдия диск.
Сърцето ми се сви.
— Означава ли това, че сме изгубили всички данни?
— Това означава, че данните в него са били толкова важни, че този някой не се е поколебал да ги изтрие.
— Но можем ли да ги възстановим?
Рейчъл се усмихна и отвори долното чекмедже на бюрото си, откъдето измъкна малка касета.
— Лента за архивиране.
Тя изчезна и се върна след малко с едно лентово архивиращо устройство, способно да качи отново същата информация в компютъра на Ричард. След няколко минути всичко беше наред.
Рейчъл отвори списъка на директориите. Половината от тях ми звучаха направо като на китайски.
— Нека се концентрираме върху текстовите файлове. Другите не ни трябват — каза тя.
Отвори поддиректориите на директорията с файловете от текстообработващата програма. Бяха шест. Всяка от тях съдържаше по десетина дузина файлове.
— Уф! — възкликнах. — Да не си проверявала всички?
— Не. Само тези в поддиректориите „Феър Сим“ и „Платформа“.
— Е, обзалагам се, че и Дуги ги е чел. Хайде. Да търсим.
Проверихме подробно всеки файл. Повечето бяха отегчителни: плащания по сметки, писма до застрахователни компании. Някои обаче бяха впечатляващи: Ричард бе имал навика да си записва бележки по определени теми и да ги съхранява, за да бъдат редактирани по-късно.
Един от тях носеше името „Бейкър“. Бях имал право! Ричард бе подозирал Дейвид Бейкър в двойна игра с „Онада“.
— Мислиш ли, че е това? — запита Рейчъл.
— Не знам — отвърнах. — Подозирахме го, но това би било новина за Дуги. А и той би могъл да ни причини известна вреда с тази информация. Би могъл също така да се опита да изнудва Дейвид.
— Но би ли било това достатъчно, за да причини смъртта му?
Размислих върху въпроса й.
— Съмнявам се. Дейвид си знаеше, че го подозираме. Просто не мога да си представя защо той би убил Дуги заради тая информация. Не. Следващият файл.
Имаше доста файлове, свързани с лигата „Прекрасният стар свят“. Ричард очевидно се бе тревожил за Дуги и дейностите му. Но и там не открихме нищо.
Една бележка се отнасяше за инцидента с мотоциклета. Но там нямаше нищо ново.
Препрочетох анализа на Ричард за движенията на цената на акциите на „Феър Систъмс“. В него се съдържаше далеч повече материал, отколкото той ни бе показал по-рано. Искаше време, за да го прочетем по-подробно.