— Не можеш да се измъкнеш — произнесе Ричард. — Затънал си тук с мен. А и без това искам да си поговорим.
Ледена тръпка пробяга по гърба ми. Дори и да знаех, че слушам собствения си глас, фигурата изглеждаше и гласът й звучеше съвсем като Ричард. Аз самият исках да разговарям с него; проумях, че това беше едно от нещата, които ми липсваха най-много: възможността да разговаряме. Усети как гърлото ми се стяга и очите ми запариха.
Един господ само знаеше какво чувства Соренсън.
— Рейчъл! — изкрещя той. — Марк?
Гледката започна да трепери и се разклати силно. Проумях, че той се мъчеше да смъкне шлема си. Отново свалих очилата и погледнах на телевизионния екран. Разбира се той с всички сили се мъчеше да изтръгне шлема от главата си.
— Махни това нещо от мен! — изпищя той.
Опита се да стане, но не можеше. Механичната ръка, към която беше прикрепен шлемът, позволяваше съвсем малка свобода на движение. Той яростно задърпа ремъците около брадичката си, но Кийт ги бе стегнал здраво. Беше прикован към виртуалния свят и нямаше измъкване.
Огледах се в реалната зала в Гленротс. Уили, Карън и баща ми бяха застинали неподвижно. Долната челюст на баща ми бе провиснала. Лицето му под шлема бе побеляло. Не беше никак приятно, а след малко нещата щяха да станат още по-неприятни. Но нямах избор.
Върнах се обратно в света на Соренсън. Ричард му се усмихваше. Лунната светлина осветяваше познатите черти и багреше в златисто косите му. Лицето и тялото му бяха картографирани много подробно преди девет месеца. Всичките му действия се управляваха от Рейчъл, която бе силно концентрирана пред компютъра си.
— Уолтър, не можеш да се измъкнеш. Нека си поговорим. — Тонът на Ричард беше спокоен, разумен, успокояващ. — Говори.
— Няма да разговарям с теб — каза Уолтър.
— Искам да ти покажа няколко неща. Ела с мен.
Той се извърна и се вмъкна в земята, откъдето беше излязъл. Още веднъж цялата картина се разтърси, докато Соренсън се съпротивляваше. Но той не можеше да направи нищо; управлението бе изцяло в ръцете на Рейчъл. Всички ние бяхме принудени да прекрачим в гроба.
Долу имаше стъпала, които извеждаха до една врата. Ричард я отвори и ни махна да го последваме. Което и направихме.
Намирахме се в кабинета му. Изображенията на старите машини за виртуална реалност украсяваха стените и виждахме Фърт ъв Форт през електронния му прозорец. Той седна зад бюрото си и каза:
— Здравей, Уолтър. Благодаря ти за посещението. Открих нещо твърде обезпокоително, което бих искал да ти покажа. Както знаеш, тревожех се за начина, по който акциите ни се търгуваха от февруари. Разговарях за това с Комисията по ценните книжа и борсите в Америка и те ме информираха, че един мъж на име Франк Хартман акумулирал значително количество от тях. Те също така смятат, че „Уагнър Филипс“ е манипулирала цената на акцията, за да улесни работата на Хартман по натрупването на дела му на ниски нива. Познаваш ли Франк Хартман, Уолтър?
Никакъв отговор.
— Е, от комисията бяха любезни да ми изпратят списък на компаниите, за които им е известно, че Хартман си е имал работа с тях през последните няколко години. Те подозират, че той търгува посредством вътрешнофирмена информация всеки път. Ето го списъка.
Той ни връчи един лист. Нямахме друг избор, освен да го прочетем.
— Говорят ли ти нещо тези имена, Уолтър?
Отново нямаше никакъв отговор.
— И после идва ред на това. — Ричард му протегна следващия лист хартия. Това беше страница от документацията за предлагането на акциите на „Феър Систъмс“ на пазара и изброените директорски постове на Соренсън. Пет от осемте компании от списъка на комисията също бяха изброени в този втори списък. Виртуалните ръце на Соренсън държаха и двата листа един до друг за по-лесно сравнение, а истинският Соренсън не можеше да направи нищо, за да го спре.
— Това е доказателство, че ти си осигурявал Франк Хартман с вътрешнофирмена информация за тези пет компании — продължи Ричард. — Като директор ти също така чуваш за бъдещи поглъщания или пускането на пазара на нови продукти преди тяхното официално обявяване. Ти си казал на Хартман, който е закупувал акции посредством анонимни сметки, като в същото време и част от закупените акции си ги заделял за себе си.
— Това са глупости! — избухна Соренсън.
— Всичко изглежда толкова убедително, Соренсън. Единият списък идва от комисията, а другият — от документите по предлагането на акциите на „Феър Систъмс“. Не можеш да отречеш толкова явното съвпадение. Има само едно-единствено обяснение, не мислиш ли?