— Не знам за какво говориш.
— Ето, виж тази диаграма. — Ричард му връчи поредния лист, този път демонстриращ цените и обема на търгуваните акции на „Феър Систъмс“, откакто компанията бе станала публична през ноември.
— Виждаш, че този нараства рязко на двайсет и първи февруари. Това е една седмица, след като ти казах за проект „Платформа“. Ти си казал на Хартман и той е започнал да изкупува акции. С известна помощ от Скот Уагнър без съмнение.
Уагнър дори и да бе протестирал при тези обвинения, ние нямахме възможност да го чуем. Чуваха се само думите на Соренсън. Двамата с Рейчъл нямахме нужда от чужди възклицания, които да разрушат ефекта.
— Ето, нахвърлял съм това писмо до комисията, което обяснява всичко — продължи Ричард, подавайки ни лист хартия и на нас. — Но аз няма да го изпратя веднага. Ще ти дам една седмица да решиш как да постъпиш.
— Добре, Рейчъл, това вече надхвърля всички допустими представи. Позабавлявахте се. Да приключваме — каза Соренсън.
— Добре, да тръгваме — каза Ричард. Изправихме се и го последвахме извън стаята. Закрачихме по един гол коридор, като в същото време Ричард продължаваше да говори: — Имаме проблем, нали, Уолтър? — изрече със същия сговорчив тон. — Ако тази информация се измъкне навън, тогава ще бъде много трудно да се съберат парите, от които се нуждаем, за да довършим проект „Платформа“. Разбира се, твоят проблем е далеч по-неприятен, нали така? Ако това стане известно на съответните институции, тогава ти ще бъдеш осъден за търговия с вътрешнофирмена информация. Това вероятно ще бъде последвано от някоя друга годинка в затвора. Но един корав мъжага като теб едва ли би направил трагедия от такава дреболия. Истинският проблем за теб ще бъде твоята репутация. Ти повече няма да бъдеш известен като чудодейния наставник от Силициевата долина. Ти ще се превърнеш просто в поредния жалък дребен престъпник, измамил и предал всички онези млади предприемачи, за които се е предполагало, че си подпомагал. А това ще бъде истинско унижение.
Соренсън не каза нищо. Продължавахме да вървим. Коридорът сякаш нямаше край.
— Но преди да разгледаме какво предлага бъдещето, защо не хвърлим един поглед на миналото? За твой късмет и за мое нещастие аз бях убит. — Ричард вдигна ръка. — Преди да протестираш, искам да ти кажа, че знам, че не си бил ти. Ти си бил в Чикаго в този момент и си изнасял реч. Но ще се върнем на това по-късно. Аз вече бях мъртъв, но онова писмо продължаваше да го има. Докато това писмо не бъдеше унищожено, за да не попадне в комисията, ти не можеше да се почувстваш в безопасност. Но ти знаеше къде държа този тип документи. В къщичката за лодки. Така че ти я запали. И след това вече мислеше, че писмото е унищожено. Това обаче, което не знаеше, беше, че едно копие от него се намираше все още на твърдия диск на компютъра ми, който Марк спаси от пожара. Това нямаше значение до момента, в който Дуги се вмъкна във фабриката и прерови компютъра ми, който сега е в кабинета на Рейчъл. Той просто не можеше да повярва на късмета си! Нека си поговорим сега за него, а, какво ще кажеш?
Ричард свърна рязко надясно през една тясна врата. Ние го последвахме. Внезапно се озовахме в квартирата на Дуги в Единбург. Самият Дуги седеше на дивана си, като държеше безславното писмо.
Той ни се усмихна при влизането ни.
— Брей, брей — каза. — Виж ти кой се оказал нахалното момче най-после!
Това всъщност не беше Дуги, а Кийт, който се опитваше да имитира гласа му. За слуха ми това беше очевидно, но ние се бяхме надявали, че ушите на Соренсън няма да уловят разликата. Изображението на Дуги беше наистина почти перфектно, тъй като той е бил картографиран изключително много пъти, докато е работил във „Феър Систъмс“.
— А сега нека да се споразумеем — каза той. — Аз унищожавам това писмо и забравям, че изобщо някога съм го виждал. Ти от своя страна ще направиш така, че „Феър Систъмс“ да банкрутира до края на лятото.
Нямах представа дали точно така е протекъл разговорът между двамата, но звучеше правдоподобно.
— Ти обаче не си поискал да сключиш сделката, нали, Уолтър? — запита Ричард.
Приближихме се до Дуги. Презрителната му усмивка изчезна. Две едри ръце го издърпаха на крака и се обвиха около шията му. Дуги се опита да се изтръгне от хватката им, но не успя. Почна да се задъхва, очите му изскочиха от орбитите.