Два милиона и четиристотин хиляди! Печалбите ни за два месеца се стопиха само за десет минути.
— А сега какво? — запита той уплашено.
— Няма да изпадаме в паника — заявих. — В този хаос някои облигации ще паднат съвсем ниско. И тогава ще купуваме.
Беше лесно за казване, но тъй като цените играеха като луди, изборът не беше толкова лесен.
Към мене се приближи Боб Форестър. Беше четиридесетгодишен, едър, широкоплещест американец, който ръководеше лондонския офис на „Харисън Брадърс“. Съобщението на „Ройтер“ веднага го беше довело в залата. Беше загрижен. Знаеше с точност до четвъртия знак след десетичната запетая колко големи бяха позициите на „Харисън Брадърс“ при приключване на работния ден. Въпреки това гледаше на паниката с неодобрение.
— Добре ли си, Марк? — запита ме с дрезгавия си глас.
— Малко ни удари. Но на пазара все ще ни излезе късметът. Ще си върнем загубеното.
— Будно момче — изрече, потупвайки ме по рамото, и се запъти към мястото, където шефът вадеше душата на Грег да се отърве от позицията си.
В някои дни на Етиен наистина му идваше вдъхновението, но в други… Днешният беше от вторите и при това атмосферата беше заразна. Боб обаче беше тук и присъствието му ни действаше успокояващо.
Не откъсвах очи от екраните, запълнени до краен предел с цени и доходи, като търсех някакви, макар и теоретични възможности. Хрумнаха ми няколко идеи, но докато успея да осъществя докрай всяка една от тях, цените се раздвижиха. Номерът явно нямаше да мине.
Хвърлих поглед към Ед.
— Защо не пробваме с „Бондскейп“?
— Какво, в реално време ли?
— Да, в реално. Стига вече теоретични напъни. Не можеш да се упражняваш цяла вечност. А и това е единственият начин да разберем накъде духа вятърът.
— Но ние още не сме прехвърлили софтуера.
— Защо просто не включим компютъра? Нямаме никакво време.
„Бондскейп“ представляваше нова компютърна система за анализи на пазарите на облигации. Тя използваше „виртуална реалност“ — компютърна технология, позволяваща на потребителя да има усещането, че действително се намира в създаден от компютъра виртуален свят. Беше разработена от моя брат Ричард.
Двамата с Ед слязохме на долния етаж до информационното обслужване, тазгодишното име на компютърната секция. Помолих един от компютърните анализатори да ми помогне да пренесем системата „Бондскейп“. Тя беше тежка и от нея стърчаха много кабели и куплунги, но след десет минути всички си бяха намерили местата и системата беше готова за включване. Останалите колеги от залата бяха прекалено вглъбени в онова, с което се занимаваха, за да ни обърнат някакво внимание.
Седнах пред компютъра с „Бондскейп“. Взех „вълшебния жезъл“, една показалка с няколко бутона върху дръжката. Сложих шлема. Приличаше на слънчеви очила, но вместо лещи имаше два миниатюрни екрана на течни кристали, също като телевизорчета. Щом закопчах шлема, се потопих в един напълно нов свят.
Пред мен се разстилаше равнина със зелени хълмове. По тях бяха накацали здания с различни размери и цветове и национални флагове. Целият ландшафт леко трепереше. Орел се рееше лениво над високи сгради по средата на хълма.
Гледах представянето на световните пазари за облигации. Склонът на хълма беше насечен от тераси. Всяка тераса представляваше пазар на облигации; колкото по-високо се издигаше терасата, толкова по-голяма беше стойността. Равнините на преден план представляваха японския пазар с доходоносност само четири процента, след тях се подреждаха Америка, Германия, Франция и Великобритания и най-накрая Италия, която се извисяваше в далечината с кулите си от девет процента. Хълмът имаше наклон от ляво надясно и колкото повече се отиваше наляво, толкова по-къси ставаха сроковете на погасяване и по-ниски стойностите на облигациите, а в дясната посока беше обратното — по-дълги срокове на погасяване и по-висока стойност на облигациите. Само по ландшафта човек можеше да види каква връзка имат помежду си лихвените проценти от различните пазари.
В подножието на хълма се издигаше часовникова кула. Махнах с показалката. Във виртуалния си свят виждах да се движи един вълшебен жезъл. Насочих го към часовниковата кула и върнах времето назад, няколко минути преди съобщението. След това натиснах бутона за бързо превъртане напред и започнах да следя развоя на събитията.
В първите секунди, които отговаряха на първите минути от реалното време, всичко беше застинало. После хълмът се разтресе и започна да се издува. Първо една тераса, после друга потеглиха нагоре, като едновременно с това целият ландшафт започна да се издига, отразявайки внезапното покачване на процентите и падането на цените на облигациите по целия свят.