— Точно това казваше и Ричард. Не съм много сигурен дали се вслушвах в думите му.
— А е трябвало. Повечето от големите открития в компютърните технологии за последните двайсет години дойдоха в резултат на съсредоточаването на все повече и повече мощ върху все по-малка площ. Човек обаче все още трябва да бъде добър специалист, за да работи с компютъра. Това трябва да се промени. Спомняш ли си какво ти казах за графичния потребителски интерфейс, посредством който хората общуват с компютъра? Ето откъде ще дойдат най-големите изненади. А виртуалната реалност е окончателният потребителски интерфейс. Когато човек се намира действително в един генериран от компютъра свят, с който може да разговаря, в който може да посочва всякакви неща, тогава компютърът ще изчезне като бариера. Убеден съм, че това ще доведе до появата на цял един нов диапазон човешка дейност. Виртуалната реалност ще подпомогне всичко, което е свързано със съзиданието или комуникацията между хората, намиращи се на различни физически места.
Потеглихме към бункера.
— Ти си в течение на всички онези очевидни приложения в дизайнерското изкуство, забавленията, обучението и така нататък. Обаче най-вълнуващите области на приложение са онези, които все още не можем да видим на живо, защото не сме живели достатъчно продължително в един свят на виртуална реалност. Същото е било и с всички нови технологии — електричеството, телефона, компютъра — докато не поживееш в един свят обсебен от тях, не можеш да ги оцениш.
Вгледах се отблизо в него: той беше убеден в думите си.
Зарових се в бункера. Накрая топката изскочи на тревата.
Мислите ми се върнаха отново към Ричард. Зададох на Соренсън въпроса, който вече цяла седмица ме измъчваше.
— Знаеш ли защо са убили Ричард?
— Нямам представа. Аз самият мисля над това. Знаеш ли дали полицията се е добрала до нещо?
— Не. Само задават въпроси.
— И още как! Вчера следобед ме посетиха. Разговаряха няколко часа с мен. А ти имаш ли някакви идеи?
— Знам, че нещо го безпокоеше — отвърнах. Споделих, че Ричард настояваше да се видим. — Обаждал ли ти се е за нещо през седмицата, преди да го убият?
— Не, доколкото си спомням. Знам, че се тревожеше за наличните финанси на компанията, мен също това ме притесняваше. А и продължава да ме притеснява. Не останах обаче с впечатлението, че ножът е опрял до кокала.
— А какво ще кажеш за положението на борсата с акциите на „Феър Систъмс“?
— Не, и за това не спомена. Предполагам, че акциите падат, защото инвеститорите са разтревожени заради риска. Определено има логика. Да ти кажа, тук не мога да помогна с нищо. Аз самият нямам право да продавам акциите си до две години след емитирането им. Не че имам кой знае колко процента от компанията, само толкова, колкото да не губя интерес към нея.
Бъдещето на „Феър Систъмс“ тревожеше и мен.
— Сега, след като Ричард… — поколебах се, преди да продължа — … вече го няма, компанията няма ли да се разпадне?
Соренсън потърка брадичката си.
— Би могла, но се надявам да не стане.
— Но Ричард беше авторът на повечето нови технологии, нали така?
— До известна степен, особено в началото. Но „Феър Систъмс“ не е само Ричард. Той работеше заедно с едно момиче на име Рейчъл Уокър. Тя знае едва ли не всяка разработка на „Феър Систъмс“ и е събрала един наистина добър екип. Освен това голяма част от технологията изобщо не е на „Феър Систъмс“. Ричард си го биваше да събира и да кара да работят в екип всякакви технически величия. Съществуват огромен брой технологии, които влизат в състава на една система за виртуална реалност. Това, което вършеше „Феър Систъмс“, беше да ги сработва. — Слушах напрегнато. Соренсън продължи: — Едно от действително големите умения на Ричард беше да мотивира хора като Рейчъл и останалите да дават всичко от себе си. Това е големият проблем, пред който сме изправени сега.
— Утре се надявам да се запозная с компанията — казах.
— Ще ми е интересно после да чуя мнението ти. Не подценявай Рейчъл. Умът й сече като бръснач. Знае повече за виртуалната реалност, отколкото всички останали познавачи заедно. Ръководи компанията съвместно с Дейвид Бейкър. Той е повече бизнесмен, отколкото учен. Много го ценя. Има диплома от Харвард, но е гладен, разбираш ли какво искам да кажа? Страшно много иска „Феър Систъмс“ да пробие. И до този момент е събрал дълъг списък от клиенти за такава малка компания.
— Мислиш ли, че тази комбинация ще даде плодове? — запитах.