— На теория трябва да се допълват идеално — изрече Соренсън, поставяйки топката върху тревата. — На практика, не знам. Просто не знам.
— Не е ли по-добре да продадем компанията? Ричард ми каза, че някакъв клиент му направил оферта.
— Възможно е това да е правилното решение. Лично аз бих искал да разбера в какво състояние се намира компанията, преди да взема решение. Но има един проблем.
— Така ли? И какъв е той?
— Баща ти.
— Баща ми?
— Да. Той не иска да продава.
— Не иска да продава ли? Защо? Трябва да се измъкваме, докато още имаме възможност.
— Непреклонен е. Чувства, че след като „Феър Систъмс“ е била толкова важна за Ричард, би било погрешно да продаваме.
— Не можеш ли да го убедиш, че греши?
Той спря до следващия пункт, изправи се и ме погледна право в очите.
— Джеф ми каза, че двамата не сте разговаряли от десет години. Но след онова, което той причини на Джина, мога да те разбера. — Въздъхна и за момент се вгледа в морето, сякаш търсеше нещо. — Но двамата с баща ти сте най-големите акционери. Ако имате различия относно бъдещето на компанията, аз като председател настоявам да ги разрешите. — Накрая заяви твърдо: — Марк, трябва да разговаряш с него.
Имаше право.
— Добре — изрекох и с един рязък удар забих топката.
Слънцето се отразяваше от плешивото теме на детектива Доналдсън, докато той седеше край старата дъбова маса в кухнята на Ричард. Кер се бе свил до него. Пиехме чай.
— Имаме известен прогрес с разследването — тъкмо казваше Доналдсън. — Бихме искали да ви зададем още няколко въпроса в светлината на това, което сме открили до този момент.
— Давайте — произнесох аз заинтригуван.
— Намерихме оръдието на убийството. Брат ви е бил убит с брадва, вероятно в момента, когато се е обръщал да погледне към нападателя си. Открихме я захвърлена в жив плет на една уличка тъкмо на изхода на пътя за Гленротс.
— О, да. С нея Ричард цепеше дърва — казах.
— Ще можете ли да идентифицирате брадвата?
Замислих се за момент и поклатих глава.
— Не, наистина не мога да си спомня как изглеждаше.
— Няма нищо. Почти сме сигурни, че убиецът е бил човек, когото брат ви е познавал. Няма следи вратата да е била насилвана. Предната врата и повърхностите в кухнята са били избърсани най-старателно. Това води до предположението, че брат ви е пуснал убиеца в кухнята и после го е отвел в къщичката за лодки. По всяка вероятност то не е било планирано предварително — продължи детективът. — Брадвата просто се е оказала под ръка. Ако е било обмислено предварително, убиецът е щял бъде въоръжен. Няма признаци нещо да е било откраднато, макар и да не сме напълно сигурни в това.
— Някакви отпечатъци от пръсти? — запитах.
— Не — отвърна той. — Както вече ви казах, всичките повърхности в кухнята са били старателно изтрити с кърпа. Също и брадвата. Няма и следи от обувки. Нито някакви влакна от тъкани.
— Имате ли някакви подозрения?
Доналдсън се навъси.
— Търпение, синко. Разследването на убийство винаги отнема време. Ангажират се множество служители и работата продължава дълго. Но ние ще се доберем до убиеца. Научихме, че господин Феърфакс е имал разправия с един от колегите си, Дейвид Бейкър, в петък, деня преди убийството. Очевидно Бейкър е бил така разгневен, че веднага след това се е прибрал вкъщи. Вие споменахте, че брат ви е говорил за проблеми във „Феър Систъмс“ два пъти за последните няколко седмици?
Кимнах.
— Споменавал ли е изобщо Дейвид Бейкър?
— Не. Не бях и чувал за него, докато Уолтър Соренсън не го спомена преди няколко дни.
— Така че не ви е намеквал, че Бейкър може да има нещо общо с тревогата му?
— Не.
— Разбирам — произнесе Доналдсън и хвърли поглед към бележките си. — А какво ще кажете за ЛПСС?
— ЛПСС ли?
— Да. Това означава лигата „Прекрасният стар свят“ — група активисти, които вярват, че тази нова технология ще разруши обществото. Те са против виртуалната реалност.
— Мисля, че Ричард веднъж спомена нещо. — Опитах се да си припомня разговора ни. — Не беше ли се присъединил към тях един от хората му? Дъг? Дуги? Нещо такова.
— Точно така — каза Кер. — Дуги Фишър е работил в компанията до миналата година, когато е постъпил в лигата. Това е една доста секретна организация, която повече напомня за мрежа. Включва хора от Британия и Америка. Голямата част от тях изглеждат обезсърчени хора на техниката; така или иначе, разбират от компютри. Способни са на насилие, за да постигнат целите си. Преди два месеца имаше цяла атака с бомби писма, разпратени на компаниите в бизнеса с виртуалната реалност във Великобритания. Ние смятаме, че Дуги или някой от колегите му стои зад цялата работа.