Нещо привлече погледа ми. Отново превъртях целия процес до този момент. Стори ми се, че секцията, представляваща френския пазар, беше мръднала по-нагоре от останалите.
Така че посочих трикольора, като едва-едва махнах над хълма, увеличих изображението върху земята и пак превъртях симулацията. Отново се бях върнал в 14:40 часа по Гринуич. Германските и американските пазари бяха върху терасите точно под мен, а холандските и британските се намираха по-нагоре върху хълма над мен. Докато часовникът отброяваше секундите на минутата в 14 и 46, изпитах усещането, че нещо внезапно ме подхвърля във въздуха. Терасите под и над мен се движеха енергично като моята. Особено оживена изглеждаше частта от френската тераса, представляваща облигации с петгодишен срок на погасяване, която се издигаше бързо.
— Френските петгодишни облигации не струват нищо, отпишете ги! — изръмжах аз към Ед.
— Добре — отвърна той. Последва пауза. В реалния свят Ед натисна бутона за вътрешна връзка и се свърза с борсовия посредник на „Харисън Брадърс“ в Париж, който търгуваше с френски облигации. — Филип, обажда се Ед от Лондон. Какво става с петгодишните?
— Не знам. Това е лудост! Има някакъв голям продавач, който продава посредством Женевско-лозанската банка. Не знам защо продават. Бих купил известно количество, но позицията ми и без това е прекалено дълга — отговори той.
— Благодаря ти — каза Ед. — Чу ли? — обърна се към мен.
— Да. — Това беше голяма швейцарска банка, която не беше особено разумна на пазарите. По всяка вероятност бяха изпаднали в паника. — Сега ни остава да преценим кои облигации да купуваме.
Всяко здание върху склона на хълма представляваше специфична емисия облигации. Височината на сградата съответстваше на процентния доход, като колкото по-висока биваше сградата, толкова по-големи биваха процентните доходи. Трябваше да се закупи облигация, чийто доход внезапно е нараснал сред паниката на пазарите.
Отново превъртях назад и застанах точно по средата на група сгради от сегмента на петгодишните облигации върху терасата. Натиснах бутона за бързо превъртане напред и започнах да следя. В 14:46 отново видях и почти усетих труса под краката си. Този път се съсредоточих върху заобикалящите ме сгради. Те се тресяха, някои растяха, а други се смаляваха. От дясната ми страна се намираше сграда, която по-рано беше една от най-ниските, но сега се бе устремила към висините, наподобявайки миниатюрен небостъргач. Върху фасадата си носеше фирмения знак на „Рено“. Посочих към вратата и натиснах бутона. Думите „Рено 6% 1999“ се уголемиха.
— Процентният доход на новото „Рено“ се е увеличил рязко. Виж дали можеш да закупиш нещо от тях — казах.
— Колко? — запита Ед.
— Сто милиона франка ще свършат работа, стига да успееш.
— Добре. — Чух го да разговаря по вътрешната връзка с борсовите посредници в Париж. Следях като омагьосан как сградата внезапно се разтърси и пропадна с няколко етажа. Нашата покупка вече бе оказала влияние върху цената на облигациите на „Рено“ и „Бондскейп“ веднага бе уловила промяната.
— Готово — каза Ед. — Какво ще продаваме?
Следващата ми задача беше да се поразтършувам по склона на хълма за облигации с прекалено високи цени. Трябваше да бързам. Не исках пазарът да се срути още преди да сме продали нещо по-съществено.
— Ще опитам с орела — отвърнах.
Орелът представляваше един интелигентен софтуерен агент, който можеше да се програмира за търсене на данни по съответни критерии. Дадох команда да ми намери облигации, чиято цена е нараснала значително за последните два часа.
Орелът литна и след секунди закръжи над холандското знаме. Последвах го. Той се виеше над една петгодишна холандска правителствена облигация.
— Всичко е наред, Ед, намерих една. Продай холандски съкровищни бонове седем и половина процента със срок на погасяване 1999!
— Веднага — отвърна той.
След тридесет секунди сделката беше сключена.
Окуражен, продължих да търся. През цялото време разговарях с Ед, за да съм сигурен, че реалният свят съвпада с виртуалния.
— Земя до кандидат-космонавта, Земя до кандидат-космонавта, приземявайте се, моля! — Рязко смъкнах виртуалния шлем и видях Грег.