— Да. Бихте ли ми разказали нещо за себе си? Как стана така, че дойдохте да работите във „Феър Систъмс“?
Лицето му изведнъж стана сериозно; кариерата му беше много важна тема за разговор.
— Разбира се. Завършил съм икономика в Лондон. Прекарах няколко години в програмата на Ай Би Ем за висши управленски кадри.
— В отдела за продажби ли бяхте? — прекъснах го.
Той се усмихна.
— Разбира се. Намирах се на най-напрегнатото място, където продавах на дилърите. Но отговарях и за развойната стратегия, изпълнението на проектите, връзката производство-маркетинг, разпределението на дивизионалните ресурси, носех и отговорност за някои генерални направления от висше ниво. — Не разбрах абсолютно нищо от думите му. А бил агент по продажбите! — Но Ай Би Ем ми се стори безперспективна. Виждах накъде отива компанията, така че постъпих в Харвард. — Направи пауза, за да подчертае важността на думите си. — Целта ми винаги е била да стана предприемач. Така че, когато напуснах Харвард и получих предложение да постъпя на работа във „Феър Систъмс“, веднага се съгласих. Аз съм предприемач по рождение, мога да правя пари. Двамата с Ричард бяхме добър екип. Няма съмнение, че той ще ни липсва страшно много, но в крайна сметка ще изведа фирмата на добър край.
Рейчъл издуха дима към тавана. Двамата с Дейвид се обърнахме към нея. Тя ни изгледа безстрастно.
— Да имате още въпроси? — запита той с тайната надежда да му дам повторен шанс да развие и останалите си таланти пред мен.
— Не, благодаря ви. Това наистина ми беше от голяма полза. Имате ли разпечатка от представянето?
— Заповядайте. — Побутна едно копие към мене. — А сега се надявам да ви покажа фабриката. — Той посочи към пода и Рейчъл се надигна.
Светът на компютрите не е единственият, в който обитават хлъзгави агенти по продажбите. Имахме си ги достатъчно и на пазарите за облигации. Не исках гледната ми точка за „Феър Систъмс“ да се определя от Дейвид Бейкър.
— Един момент — произнесох. — Бих ли могъл да разговарям и с Рейчъл? Може би тя ще ме разведе из фабриката.
Той се навъси.
— Рейчъл е нашият главен технически специалист. В момента е страшно заета. Нали, Рейчъл?
И двамата се обърнахме към нея.
Тя се спря и ме огледа от главата до петите. Зад кръглите лещи на очилата й ме гледаха дълбоки, кафяви, интелигентни очи. Явно ме преценяваше, и аз се размърдах неудобно.
— Не, няма проблеми, Дейвид. Ще се радвам да си поговоря с Марк.
Той се опита да измисли някакъв начин да не ме изтърве от хватката си, но накрая неохотно се отказа.
— Добре. Ще се отбиете, след като свършите, нали, Марк? — Усмихна се и напусна залата.
Рейчъл угаси цигарата си.
— Какво мога да ви разкажа?
Прецених, че е на моята възраст. Беше навлякла безформен сив пуловер над черните си дънки. Не носеше грим и косите й непрестанно падаха над очите. Вече знаех, че е технически гений, и като гледах очите й, вярвах, че е страшно умна. Не смеех да й задавам въпроси за „Феър Систъмс“, за да не се окажат глупави.
— Впечатляващо представяне — отбелязах накрая.
— Аха. Дейвид е добър агент по продажбите.
Тя сякаш се чудеше дали да каже още нещо. Аз чаках. Рейчъл запали нова цигара, дръпна и издуха дима към тавана по същия пренебрежителен начин както и по време на представянето на Дейвид.
— За съжаление не може да програмира и един калкулатор. Да не говорим за компютър.
Приведох се над масата.
— Е, и аз не мога да програмирам компютър, но съм загрижен за бъдещето на „Феър Систъмс“ и бързо схващам нещата. Така че разкажете ми за компанията.
Тя се ухили. Усмивката й беше изненадващо широка и топла.
— Съжалявам. Понякога ужасно ме нервира. Не е негова вината. Просто сме различни. Искате ли да поразгледате?
— Да, моля ви.
— Първо ще ви покажа местата, където се извършва монтажът. По-голямата част от компонентите си ги купуваме. Тук само ги сглобяваме, за да съберем система съгласно нашата конструкция и спецификации.
Слязохме в голямото помещение. Не се виждаше традиционната автоматизирана линия. „Феър Систъмс“ още не бе стигнала етапа на масово производство. За външния човек производственият цех, изглежда, се състоеше от групи млади мъже и няколко момичета, които сновяха наоколо, като пренасяха и се занимаваха с всевъзможни електронни компоненти, пръснати навсякъде. Рейчъл ми разясни какво се върши във всяка част от цеха. В първата секция се сглобяваха печатните платки. Те бяха наистина впечатляващи, всяка една от тях представляваше миниатюрен модел на град с пътища, мостове и сгради, разположени върху блестяща зелена площ. По-голямата част от изчислителната мощност се намираше не в печатните платки, а в дребните интегрални схеми, или „чиповете“, тънки силициеви пластини, някои от тях съдържащи милиони транзистори с изчислителна мощност по-голяма от тази, изпратила човек на Луната.