Рейчъл изрече последното твърдение като нещо съвсем естествено. Тя очевидно беше убедена в думите си.
Един от любителите на фризби се приближи към нас. Беше висок и много слаб и вървеше бързо. Имаше дълга тъмна коса и носеше черни джинси и фланелка с къси ръкави.
— Това е Кийт Нюол, нашият главен конструктор на чипове. Кийт, това е Марк, братът на Ричард.
— Радвам се да се запознаем. Човече, направо сме като убити.
Усмихнах се.
— Кийт работеше за „Моторола“ в Калифорния. Затова говори така. Обаче си е чистокръвен шотландец.
— Благодаря ти за представянето, Рейчъл — изрече бързо той. Шотландският му акцент едва се долавяше. — Извинявам се за фризбито. Това беше Мат Грегори, главен ръководител на производството на чипове и всичко. — Посочи към един младеж с рядка брада, който въртеше оскърбителното фризби около показалеца си. — Обича да си играе всеки път, когато дойде на работа. — Говореше бързо. Обърна се към Рейчъл: — Каза ли му за Феър Рендър?
— Не — отвърна тя.
— Току-що завършихме един нов графичен чип за следващата ни генерация машини. Страхотен е. Нека да ви го покажа. — Заведе ме до голям компютърен екран, налепен с жълти парченца хартия. Седна и бързо натисна бутона на мишката. Демонстрира ми серия много сложни рисунки толкова бързо, че картината ми напомни анимация от зората на рисуваните филмчета. И през цялото време устата му не спираше, като ме засипваше с информация. Щом свърши, вдигна поглед и запита: — Е, какво ще кажете?
— Много хубаво.
— Какво искате да кажете с това „много хубаво“? Та това е направо изумително!
Рейчъл се изсмя:
— Наистина е много добро. Този чип представлява един напълно нов подход за демонстриране на изображенията, от които се нуждаете при виртуалната действителност. Далеч по-добър е от всичко, произведено от конкуренцията. В момента генерирането на виртуални изображения изисква съхраняването на големи масиви от данни в паметта на компютъра, докато се обработват. Това забавя нещата. А ние ще можем да изпълняваме цялата обработка директно върху чипа, без да съхраняваме данните в паметта.
— Е, и?
— Е, това означава, че ще можем да създаваме виртуални изображения много по-бързо от конкурентите ни. Освен това имаме патента за процеса.
— Това — отбелязах аз, като се ухилих на Кийт — е изумително.
— А сега да погледнем какво правим с цялото това оборудване — намеси се Рейчъл.
Тя ме поведе към едър мъж с гъста черна брада и шкембе, покрито с бяла фланелка с къси ръкави и надпис: „Загубен съм в мъглата“. Един господ само знаеше какво означава това.
— Здравей, Тери — каза тя.